Ивайло Калфин за новия европейски бюджет

Отлагането на следващия бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 година и приемането му след изборите за Европарламент, насрочени за май 2019 година, крие високи политически рискове. Предупреди Ивайло Калфин - съветник на еврокомисаря по финансовата политика,Гюнтер Йотингер. Калфин мотивира тезата си с очакванията в следващия европейски парламент да има повече националистически и антиевропейски настроения, от една страна, и от друга - следващата Европейска комисия ще има отново много кратък срок - от една година, за да подготви и приеме новия бюджет:

  „ И не случайно, комисарят Йотингер основно обикаля страните, среща се с парламенти, с правителства, основното му послание – „приемете бюджета преди следващите избори“.

  Ако се отложи след изборите и се приеме в началото на 2021 година, следващият бюджет ще бъде с много въпросителни, и мен ме е страх, с много високи политически рискове. Защото там, безумната дискусия кой дава повече и кой взема повече ще се развихри до невиждани мащаби“.

Част от споровете и сега са средствата за кохезионна политика. Замислена като политика по сближаването, през последните години задълбочава разликите между страните-членки, казва Ивайло Калфин. Заради неефективно разходваните средства. Но за да не се загубят, парите могат да се защитят с аргумента срещу Европа на различни скорости:

  „Кохезионната политика по начина, по който ние гледаме в страните, които особено сме получавали от нея, е страшно неефективна. И докато тя е неефективна, ние нямаме убедителните аргументи да кажем дайте още, защото няма как да ги обясним. Но въпросът е да кажем какво би могло да подпомогне страните и какво би трябвало да се търси на европейско равнище.

  И според мен, това което трябва да се търси, и това е основният аргумент ние да се борим абсолютно правилно срещу „Европа на две скорости“ е това, че ние имаме един и същи интерес, страните в Еврозоната и страните извън Еврозоната да постигаме това, което се казва реална конвергенция. Да се сближава производителност на труда, да се сближава равнище на доходите, да се сближава равнището на икономиката. За да може с една политика, която се прави примерно от Европейската централна банка или от Европейския съюз, тя да действа по един начин в различните страни. Тук има логика. И тука ние можем да казваме „нека има такава политика“. Тя е важна и за страните от Еврозоната, тя е важна и за страните, извън Еврозоната“.

Новият европейски бюджет търси повече резултати и ще преразпределя много повече средства централизирано, за по-голям ефект, посочи Калфин:

  „Следващият бюджет трябва да бъде един трилион и 279 милиарда. Толкова е предвиден за следващия финансов период. Намаляват се малко средствата за селско стопанство, средствата за сближаване, но за сметка на това всички останали политики растат. Само че всички останали политики са централно управлявани. И тогава действително може да търсите повече ефективност. Научните изследвания по „Хоризонт 2020“ се увеличават с няколко пъти, 2,6 пъти се увеличават парите за миграция, за гражданска защита – 2,5 пъти, за отбрана – 22 пъти, за научни изследвания – с 60% се увеличават. Всичко това са средства, които се управляват, проекти, централизирано от Брюксел. Те не са в т. нар. „национални пакети“, които страните ги получават и започват да си ги раздават и да си ги определят“.

Процедурата по одобряването на бюджета се очаква да приключи през май 2019 година, малко преди изборите за Европейски парламент.