Авторско право, пластмасови изделия, двойни стандарти, еврофондове (обзор - април)

Нова директива за авторското право, нов закон за забрана на пластмасови изделия за еднократна употреба, премахване на двойните стандарти, увеличение на средствата от еврофондовете за България. Това са най-четените теми за месец април на подсайта на БНР – Euranetplus.

Лицензи за всичко

След повече от три години на разгорещен дебат, Европейският парламент одобри новата директива за авторското право. Тя разбуни духовете основно с два текста. В чл. 11 е записано, че сайтовете трябва да плащат на медиите, за да цитират каквото и да е освен "отделни думи или кратки откъси". А чл. 13 задължава сайтове и платформи, където потребителите могат да качват материали, да си осигурят лицензи за всичко, което потребителите биха могли да публикуват.

Срещу тези разпоредби седмици наред в цяла Европа имаше масови протести, обяснява евродепутатът Юлия Реда от пиратската партия: "Имам чувството, че целта на реформата е да накаже ютюб и фейсбук. А младите хора, които протестират по улиците, имат други опасения - те използват още много други платформи, където хората на изкуството вече са намерили своята публика. Реформата ще им отнеме тази възможност за изява", твърди Реда, един от основните противници на въвежданите ограничения. Протестите из цяла Европа се насочиха основно срещу т.нар. филтър, през който в бъдеще трябва да преминава съдържанието, преди да бъде публикувано в мрежата.

"Без тази реформа, без този филтър, в мрежата ще продължи да се публикува съдържание, без авторското право да е защитено. В текста обаче изрично е записано, че допустими изключения от авторското право трябва също да могат да се качват в интернет", защити директивата Аксел Фос от ЕНП, докладчик по темата в ЕП и съавтор на текста. 

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни приветства новата директива на 13 април: "С днешното решение Европейският парламент наложи определени правила за интернет. Преди това важаха правилата на Дивия Запад. Отсега нататък ще има лоялна конкуренция; свободата ще бъде гарантирана; няма да има цензура, а вместо това подкрепа за система, която създава 12 милиона работни места в Европа и представлява 9% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз“.
Лаура Коми, депутат от „Форца Италия“ в ЕП, коментира, че новият текст за авторските права най-накрая ще гарантира справедливо заплащане на творците: "Днешното гласуване е голямо постижение, което ще защити писателите, редакторите, артистите и певците от големите уеб лобита. Ние показахме, че Брюксел не се подчинява на тези лобита. Защитихме творчеството, работата на журналисти, певци, художници, и изобщо на хората на изкуството."
В приетите текстове не се споменава, че интернет-платформите са длъжни да въвеждат филтри, които да отсяват съдържанието, но в същото време не е ясно, какво друго техническо решение може да има. Също така неясни остават последствията за дигиталните гиганти, ако въведат прекалено широки критерии. Тогава филтърът може и да улови съвпадение в съдържанието, без в случая да е нарушено авторското право. Хелга Трюпел от Зелените в ЕП обаче остава оптимист: "Намерихме разумен компромис. Сигурна съм и се надявам, че младите хора, които протестират сега, само след няколко години, когато тези разпоредби навлязат в практиката, ще се убедят, че не сме ограничили свободата на интернет."

Борба срещу замърсяването

Европейският парламент подкрепи нов закон, който забранява пластмасови изделия предназначени за еднократна употреба, като чинии, прибори, сламки и клечки за уши.

“560 евродепутати гласуваха в полза на споразумението с министрите на ЕС, срещу 35 "против" и 28 "въздържал се", съобщи евродепутатът Андрей Ковачев. Забраната влиза в сила от 2021 година.

„Това е глобален проблем. Над 80% от замърсяването на Световния океан е с такива пластмасови отпадъци. Започваме сериозна борба. Индустрията е призована да намери нови материали, които да бъдат по-бързо разградими в природата. Цигарените филтри също съдържат пластмасови материали и тютюневата индустрия също трябва да намери заместители“, каза още Андрей Ковачев.

Законодателството също така постановява, че етикетирането относно отрицателните последици върху околната среда от изхвърлянето на пластмасови цигарени филтри на улицата, както и за други изделия като пластмасови чашки, мокри кърпички и хигиенни продукти, трябва да бъде задължително.

Държавите членки ще трябва да достигнат целта от 90% за събиране на пластмасови шишета до 2029 г., като пластмасовите шишета трябва да бъдат с поне 25% рециклирано съдържание до 2025 г. и 30% до 2030 г.

1,3 милиона евро за проект за премахване на двойните стандарти

ЕП осигури 1,3 милиона евро по искане на евродепутатите Емил Радев и Андрей Новаков

Пилотният проект за премахване на двойните стандарти при продуктите в Европейския съюз, по който работят българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП, ще има практически резултати през 2019 година. Вече има и европейска програма, която се бори с двойните стандарти, каза Новаков пред БНР. 

„По този начин за първи път имаме конкретно измерима мярка, която се бори срещу двойните стандарти. Потребителските организации ще могат да кандидатстват за финансиране по нея, така че да доказваме - с тестове, на практика двойни стандарти, тогава когато съществуват. Със събраната по този начин информация ще може да се възползваме от възможността да предложим европейско законодателство, което да забранява такава практика. Мисля, че сме на прав път с тази конкретна и измерима крачка, каквато е отпускането на 1,3 милиона евро за борба с двойните стандарти“. 

Бюджетът, който е заложен за проекта, е от 1 януари тази година, така че Европейската комисия започва да го изпълнява в следващите месеци. 

„Топката е в нейното поле - на комисията. Очакваме те да изготвят изискванията, по които организациите ще трябва да кандидатстват за финансиране, сроковете и всичко останало. Това, което трябваше да бъде свършено от страна на Европейския парламент, на нас евродепутатие, които го предложихме, е свършено“. 

Основната цел е, чрез провеждането на мащабни изследвания на територията на всички държави членки, да се разкрие наличието на подвеждащи и нелоялни търговски практики, както и съществуването на разлики в качеството, състава и съдържанието на хранителни и нехранителни продукти на пазара. 

Какви са очакванията като резултати, както и мащаба, описва Андрей Новаков : 

„Това е проблем не само за България, но и за много други страни в Източна Европа. Считам, че това ще бъде само началото на тази програма и предполагам, че ако държавите, организации на потребителите в тях се възползват ще имаме и повод да поискаме увеличаване на бюджета и на обхвата на програмата. За съжаление, са все повече продуктите, които са обект на двойните стандарти - не само храни и напитки, но и текстилни изделия,  вкл. и някои уреди имаме съмнения, горива. Проблемът е много по-голям от просто пазара на храни и напитки. Тук трябва да кажа, че един от сериозните проблеми е свързан с опасения, че има двойни стандарти и при бебешките храни, което считам за абсолютно недопустимо“. 

Програмата, с която ще се премахнат поетапно двойните стандарти в ЕС, ще бъде управлявана от Брюксел. Проекти ще се подават директно там, но ще има посредници в държавите членки

Между 3 и 4 милиарда лева от еврофондовете идват към България до 2027 година

Липса на работна ръка в земеделието

Как ще повлияе на политиката за осигуряване благосъстояние на животните Брекзит? Като че ли това е тема, за която не се говори на фона на доста по-важните за решаване проблеми с гражданството, миграцията, търговията и така нататък. Оповестеният вече проблем с работната ръка в земеделието ще засегне особено много птицефермите, особено фермите за отглеждане на гъски и то преди коледните празници, алармират британски медии. Миналата година стана ясно и че голяма част от ветеринарните лекари и други специалисти в областта, са от страни-членки, а необходимостта от граничен фитосанитарен контрол след Брекзит ще изисква повече такива експерти.  Според американски учени, Брекзит ще даде възможност на Великобритания да върне високите си стандарти в хуманното отношение към животните като например забраната на транспортиране на живи животни и продажбата на гъши дроб. Каква е гледната точка на Брюксел и страните-членки, пред БНР обобщава евродепутатът Емил Радев.

"Ние отиваме към твърд Брекзит за момента, което значи, че на 29 март Великобритания ще излезе от над 300 споразумения с ЕС, което автоматично ще значи въвеждане на митнически контрол, фитосанитарен... Всичко това ще засегне и превоза на животни, защото тогава Великобритания ще бъде трета държава и животните и продуктите от животински произход ще преминават през външна европейска граница, което значи нужните проверки, нужните сертификати, защото досегашните няма да бъдат валидни, ще се искат допълнителни документи, които трябва да бъдат одобрени от нужните органи в ЕС....Оттам нататък, когато говорим за всички ония проверки по границата, като например границата ни с Турция , примерно, при превоз на живи животни, ние имаме огромен проблем със забавянията по границите, с отношението към животните...Те трябва да се хранят редовно; когато има по-голям престой трябва и да се изкарват от камионите ... Трябва да има достатъчно вода, да не стоят на топло дълго време и така нататък... Всичко това ще се случи и на границата между ЕС и Великобритания. Друг е въпросът как ще пътуват собствениците с домашните си любимци, защото, ако има твърд Брекзит, оттам нататък трябва да се изяснят какви ще са нужните документи за животните, които ще преминават през границата на път за Великобритания или от Великобритания на път за ЕС така, че да няма проблеми за собствениците, които минават със своите кучета, котки и т. нататък. Да са информирани по-отрано, да се видят какви ветеринарни документи трябват, ще се признаят ли досега действащите сертификати... Всичко това трябва да стане ясно в съвсем скоро време."

Нов регламент в ЕП относно биологичното производство

В Европейския съюз влезе в сила нов регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Той ще се прилага от 1 януари 2021 г., като с него се установяват принципите и правилата за биологичното производство, свързаното с него сертифициране и използването на обозначения, отнасящи се за биологичното производство при етикетиране и реклама, както и правилата за контрол. 

Все повече европейски потребители, включително и български, търсят означенията за биологичен произход върху етикетите на различни продукти на пазара. Според изследванията, пазарът на биологични продукти нараства с много бързи темпове, като само за последните 10 години ръстът е 135 процента. Екологичното производство не се свежда само до производство без пестициди - а до чистотата на продукцията, произхода и съдържанието й.
Новият регламент ще хармонизира правилата за производство, ще се гарантира еднаквото им прилагане. Никой няма да може да си избира, така както е днес, между над 60 стандарта за биологично производство, подчертава еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган:

"Действащите правила са приети преди повече от 20 години. Промените в биологичния сектор са много големи през годините и правилата трябва да се променят - и то в един сектор, който има огромен потенциал. В миналото той беше една малка ниша, а днес генерира 27 милиарда евро приходи годишно. Това е повече от 100 процента от размера му само преди няколко години. В споразумението се предвиждат условия за ускоряване на развитието на биологичното производство, така че то да продължи уверено по пътя си от малко нишово към мащабно устойчиво производство със собствена биологична марка и биологично лого. Всичко това трябва да бъде придружено от лоялна конкуренция, от равнопоставеност между производителите и защита на потребителите чрез знака на Европейския съюз, който ще гарантира био стандартите на производство."

Европейската комисия заложи мерки за контрол върху вноса на био продукти от трети страни, които държат 30 %-тен пазарен дял, а конкуренцията не е на равноправна основа, особено при пазара на семената и посадъчния материал.
Според регламента се контролират всички  етапи на производството, обработката и разпространението. Тези, които искат да изнасят биологични продукти на европейския пазар, трябва да спазват правилата на ЕС за биологично производство - това означава равнопоставеност на производителите в и извън ЕС, нещо повече, новият регламент предвижда опростяване на условията за земеделските стопани.
Дребните фермери сега могат да се обединят за групово сертифициране, което ще намали разходите им  по сертифицирането и ще облекчи достъпа им до схемите за подпомагане на биологичното производство. Ще се открият нови пазари за органично произведени семена и други растителни  материали с голямо генотипно разнообразие. Така ще се засили устойчивостта на културите, на вредители и болести, което е особено важно при неблагоприятни природни  условия. Има и някои нови продукти, които се включват в регламента - като корка, някои масла, което разширява развитието на сектора, увеличава търсенето и дава нови възможности на производителите на био продукти - изтъква евродепутатът от Алианса на либералите и демократите Иван Яковчич. 

Антонио Таяни върна в транспортната комисия спорните промени по пакета „Мобилност“

Европейският парламент не гласува в края на март спорните промени за транспортния бранш, станал известен като пакета „Мобилност“. Председателят на парламента Антонио Таяни върна промените за разглеждане в транспортната комисия. На 277 март в Страсбург, където през седмицата заседаваха европейските избраници, се проведе протест на български и румънски превозвачи, които за пореден път се обявиха категорично против приемането на пакета „Мобилност“. Евродепутатът от групата на Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки бе сред организаторите на протеста и отново припомни позицията си, че този план ще направи половин милион българи емигранти и ще отнеме 17% от брутния вътрешен продукт на България. По думите му, тези промени засягат живота и препитанието на цели 130 милиона европейски граждани от Централна и Източна Европа. Ангел Джамбазки посочи, че Европейският парламент е също толкова важен, колкото и националните и е изключително важно какви представители изпращат българските избиратели в Брюксел и Страсбург.