Три месеца преди евроизборите: от кои теми се интересуват европейските гласоподаватели

По-малко от 100 дни остават до изборите за представители в Европейския парламент, които ще се проведат в контекста на войната в Украйна, инфлация и заплахата от дезинформация. Кои са приоритетите на европейския гласоподавател?

Влияние върху живота на европейците през последните няколко години оказаха пет големи кризи: войната в Украйна, пандемията от коронавирус, миграционната криза, икономическите сътресения в световен мащаб и промените в климата. Последиците от тях, по един или друг начин, ще се отразят при избора на гласоподавателите през юни, когато дадат своята подкрепа за някое от политическите семейства.

От проучване на сдружение „Ресеко“ става ясно, че най-важните за европейския гласоподавател теми са пет: земеделска и търговска политика, енергийна независимост и климатични промени, политика за разширяване, миграционна политика и сигурност. Изпълнителният директор на „Ресеко България“ Мартин Стоянов пояснява:

„През последните седмици виждаме доста изострени протести от страна на земеделци и фермери срещу налагането на регулации, свързани с въвеждането на зелени политики, които оскъпяват или ги поставят в неконкурентоспособност спрямо онези, които не са обвързани с тези регулации. По темата вече има отстъпки от страна на Европейската комисия, на правителствата на някои държави членки и поради отзвука, който протестите намериха и неудобствата, които създадоха в някои държави членки, свързани например с блокади на инфраструктура. За нас това е абсолютен приоритет, който ако не е разрешен до края на предизборната кампания би довел до сериозен наказателен вот срещу партиите, които в момента доминират тази сфера в Европейския парламент. Основният резултат от изборите през 2019 година беше зелената вълна, която заля Европа. Тя кулминира с приемането на Европейския зелен пакт, който предвиди Европа да стане световен лидер по отношение на борбата с климатичните промени. Настроенията за следващия парламент по-скоро са вече в другия край на политическия спектър. Според социологическите данни зелените партии са тези, които ще са големите губещи на изборите. Обосновка за това може да изведем от факта, че зелените политики оскъпяват изключително много някои сфери на производството и бизнеса, което води до претърпяване на големи загуби. След кризата от войната в Украйна, след пандемията, виждаме, че за хората на дневен ред е по-скоро както сигурност в най-чистия вид, така и икономическа сигурност, сигурност на доходите, на бизнеса. По отношение на политиката за разширяване на Европейския съюз, в края на миналата година на Европейския съвет през декември видяхме невиждана досега бързина да се придвижи процедурата за присъединяване на държава като Украйна, Молдова, Грузия. На масата все още седи въпросът за Западните Балкани и разширяването на Европейския съюз в тази насока. Поради това, че над 50 процента от европейците са „за“ присъединяването на тези държави, съществува очакване към следващия състав на комисията и парламента как ще адресират разширяването на Съюза, тъй като тези народи, тези държави, принадлежат към Европа и е въпрос на време, а не дали тези държави ще се присъединят. За миграционната политика – новият пакт за миграция и убежище ще реши до голяма степен наболелите проблеми, свързани с миграцията, които от близо десетина години доминират обществения дискурс в Европа. За сметка на това, това е най-голямото оръжие, голямото предимство на крайнодесните партии, които печелят доста сериозни позиции из цяла Европа. И ние смятаме, че именно поради тази причина тази тема ще е основна по време на предизборния дебат, тъй като силни партии имат голям интерес тази тема да доминира и ще я наложат в дневния ред. Петият приоритет е сигурност. Войната в Украйна показа, че Европа има нужда от това да изгради отново отбранителните си способности и да забърза производството на оръжие и боеприпаси, да се приеме обща европейска стратегия за защита предвид факта, че в САЩ предстоят избори за президент през есента и е важно, независимо от техния изход, Европа трябва да гарантира своята сигурност.“

Доколко можем да очакваме пренареждане на политическата карта в Европарламента, а и „огледален ефект“ на евроизборите от националните избори в европейските страни, в които се наблюдава нарастваща подкрепа за крайнодесните партии, като Нидерландия и Италия например?

„Често най-голямата част от гласоподавателите повтарят избора си на последните парламентарни избори и на европейските, и съответно е изключително възможно тази крайнодясна вълна, която е заляла някои държави членки, като например Нидерландия, да намери отражение в изборите за европейски парламент. От социологическите данни, с които сме работили, мога да дам за пример парламентарната група на „Идентичност и демокрация“, която от 58 места в момента се очаква да достигне до 86 в рамките на следващия парламент. Със сигурност тези процеси ще окажат влияние върху волята на гласоподавателите на следващите избори.“

В по-широк контекст, какви са разликите в нагласите в различните страни сред евроизбирателите?

За българите например основен приоритет ще са въпроси и проблеми, свързани с личните финанси и доходите, тъй като България е от по-бедните държави членки на Европейския съюз. За сметка на това в Германия пък водещ приоритет са климатичните промени и енергийната независимост, тъй като там хората имат доста по-висок жизнен стандарт, сравнен с този в България, и е логично те да се по загрижени за такъв тип проблеми.“

А какви кандидати на политическите семейства искат да видят избирателите, какви качества очакват да видят хората, за да отидат до урните? Очаквате ли Урсула фон дер Лайен да спечели отново и как ще изглежда според вас евентуален нейн втори мандат?

Европа преживява една лека лидерската криза. Бих казал, че профилът на хората, които се търсят да заемат както ключовите ръководни места в Еврокомисията, така и депутатските места в Европейския парламент е да са силни личности, които да отстояват интересите на Европейския съюз. Такива, които да се справят с реконструкцията на Украйна след края на войната. Такива, които са способни да се противопоставят на Русия, да спрат имперските й амбиции, хора, които да гарантират сигурността на Съюза, както и евентуалното му разширяване през следващия мандат. По отношение на ролята за председател на комисията от данните, които ние сме наблюдавали, изглежда, че втори мандат за Урсула фон дер Лайен е може би най-логичното развитие. Аз бих казал, че следващият колегиум на комисията най-вероятно ще е една идея по-консервативен от гледна точка на това, че може би няма да видим такъв тласък към прогресивни или зелени политики, а по-скоро политики, свързани с установяването на сигурността и реда в Европейския съюз.“

Как трябва да изглежда успешната кампания на ЕП за изборите, така че повече хора да гласуват?

„Най-добрият начин да се ангажират хората в кампанията е да се обясняват както най-основните неща, с които Европейският парламент се занимава, така и какво всъщност правят представителите на Европейския парламент, тъй като осведомеността сред обществата, както в България, така и в цяла Европа, е сравнително ниска. Избирателите не са убедени точно какво правят хората, които изпращат в Европейския парламент. Това, което със сигурност би повишило избирателната активност, е да се говори за политики, да се говори за ценности, за приоритети, а не да изпадаме в една реторика, свързана с всяване на страх и смут в населението, така наречената „черна пиар кампания“, каквато в България принципно се получава, когато става въпрос за избори. Това би било успешна рецепта за повишаване на избирателната активност. Важно е да споменем, че на последните избори през 2019 година беше постигната най-високата избирателна активност от 1994 г. Личното ми мнение е, че след кризите, които преживяхме в Европа през последните години гражданите ще имат силна мотивация да гласуват. Така че по естествен път очакваме избирателната активност да се повиши, но наистина трябва да се наблегне на ролята и функцията на Европейския парламент в така политическото семейство на европейските институции би довело до един ползотворен резултат.“

Защо са важни тези избори, защо хората трябва да гласуват на тях и да се интересуват повече от общоевропейската политика?

„Важно е да гласуват, тъй като България е пълноправен член на Европейския съюз. Ние сме част от Европа и това е най-прекият израз на политическа активност и участие в процесите на вземане на решения. Това е тяхно право, задължение и наистина, ако искат сами да определят своята съдба, своите представители, най-малкото, което могат да направят, е да гласуват и да бъдат информирани.“

Технически университет

В анкета относно предстоящите през юни избори за Европейски парламент, студенти от Техническия университет в София споделиха като свои приоритети и предложения европейските институции да работят по програми, които да им помогнат да си намерят работа и изявиха желание да отпаднат таксите за редовното обучение държавна поръчка в университетите. Повечето от тях се възползват или възнамеряват да се възползват от европейските програми като „Еразъм“. От друга страна по-скоро не се интересуват от законодателните инициативи и каузите, за които се застъпват отделните политически партии в ЕП.

Последните допитвания за нагласите на европейските гласоподаватели обаче показват, че интересът към евроизборите расте. Осреднената стойност за 27-те за имащите интерес да гласуват са впечатляващите 68 процента. Хауме Дуч Гийот – говорител на Европейския парламент:

Резултатът от изборите за Европейски парламент и за президент на САЩ ще определят посоката на случващото се в Европейския съюз и в неговите съседни страни през следващите години. Очевидно е, че тези европейски избори са много по-политически в сравнение с предишните.“

Роберта МецолаНе се поддавайте на цинизма и апатията и участвайте в изборите за Европейски парламент, призова председателят на институцията Роберта Мецола:

„Между 6-и и 9-и юни 2024-а гражданите на страните членки ще имат право да гласуват. Демокрацията на Европейския съюз е по-важна откогато и да било. Гласът ви има значение. Той ще определи посоката, по която ще поеме нашият Съюз. Той ще реши каква Европа искате да видите. Получаваме повече, когато сме заедно. Видяхме румънски пожарникари в Испания, пациенти от Франция да получават здравни грижи в Люксембург, спасители от Словения да помагат в Италия, киберспециалисти от Естония да осигуряват защита за всички нас. Това е солидарност. Това е Европа. Една Европа, която не можем да приемаме за даденост.“


По публикацията работи: Силвия Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!