Животът на хората в планината

Баба Хава: Не се живее с красотата и чистия въздух на планината

Интервю с баба Хава, продавачката край пътя


Това е една история за немотията, за трудния живот, за помъчените хората, които живеят високо в планината. Там в самият й край, където Родопите се срещат с Рила край шосето до сергия е седнала жена - баба Хава. Тя продава билки, горски плодове, сладка и кашкавал на пътя до най-високата жп гара на Балканите на 1267 метра надморска височина. На пътят който свързва Велинград и Якоруда. В този край немотията е голяма и всеки гледа по някакъв начин да препечели за насъщния. 
Труден е живота тука, според родопчанката. Когато не е на сергията баба Хава става в тъмни зори, обува ботушите, взима раницата на гърба и обикаля планините за да събира боровинки, малини и къпини, и така вече 15 години. Продавачката си е направила колиба за да се крие на завет от силния вятър, който и той не ги щади  в тези високи части на планината. На масата баба Хава е подредила бурканчета с различни видове сладка от диви ягоди и малини, смокини, боровинки, пчелен и боров мед, сладко от магарешки бодил и от какво ли още не. 
Лъчите на залязващото слънце преминават през прилежно подредените бурканчета и отразяват слънчевите лъчи с различен цвят. Този красив момент и природа наоколо, кара всеки пътник да се удиви от тази красота, но баба Хава казва, че от красотата и чистия въздух не се преживява. Истински ли е живота на високите Родопски села? Как се живее високо в планината? За всичко това чуйте в прикачения файл. 
Още от Сутрешен блок "След първото кафе"