Доц. Лъчезар Стоянов: Гладоморът в Украйна трябва да влезе в учебниците по нова история

Интервю на Валерия Николова с доц. Лъчезар Стоянов и репортаж на Таня Милушева

„Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. Съвременен прочит на комунистическия геноцид“ – това е темата на дискусия в София, организирана днес следобед от Атлантическия съвет в България и посолството на Украйна у нас. В нея ще участват историци от София и Киев. Дискусията ще бъде съпътствана от фотоизложба и документалния филм на режисьора Костадин Чакъров „Дойде есента на 1946 година“.

В края на ноември тази година Украйна отбеляза 85-ата годишнина от големия глад през 1932-1933 г., известен в страната като Гладомор, довел до смъртта на милиони украинци. Според различни източници цифрата достига до 10 млн. души. Историята помни и Гладомора от 1921 – 1923 г. и следвоенния Гладомор от 1946 – 1947 г. Така на територията на Украйна в двете големи български диаспори в трите вълни Гладомор живота си губят близо 100 хил. етнически българи.

В предаването „Хоризонт до обед“ доц. Лъчезар Стоянов – историк и преподавател в НБУ, изказа мнение:

„България много странно отсъства от дългия списък от вече 26 страни, които са осъдили това огромно престъпление в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези престъпни действия са българи. Крайно странно защо досега почти не се говори, а и нашите политици замитат този проблем“.

„Това, което нас ни задължава като държава и народ да заемем някаква позиция, е това, че съзнателно е извършено масово избиване чрез глад. Тук трябва да сме категорични. България трябва да заеме една морална позиция. Тази позиция е колкото за миналото, толкова за настоящето и още повече за бъдещето“, отбеляза соц. Стоянов. Според него тези факти трябва да се изучават в учебниците по нова и най-нова история.

Европейският парламент признава Гладомора за престъпление срещу украинския народ и срещу човечността. Резолюцията е одобрена на 23.10.2008 година. На парламентарно ниво престъплението е признато за акт на геноцид от 14 страни в света, сред които Естония, Унгария, Литва, Полша, Латвия, Португалия. Сдружението на украински организации в България „Мати Украйна" проведе акция в рамките на международната „Запали свещ" в памет на загиналите.

Валентина Драгулева е преживяла глада в Украйна през 1946 година. Тя разказва спомените си от детството, идентични по усещане с всеки от периодите на криза с липсата на каквото и да било за ядене.  

Дизайнерът на шапки Ирина Сардарева също се включва със свои спомени от разказите на своята баба.

Жените подчертават, че архивите за този глад - геноцид в Украйна все още са в Русия и не са предадени на украинските власти, за да не се разбере истината колко са неговите жертви. А те разказват, за да има спомен човечеството за ужасите в историята - да се знае и да се помни, подчертава Сардарева.

Олена Коцева от организаторите на акциите напомни колко много българи в Украйна са станали жертва на глада. Тя призова България да признае този период за геноцид спрямо украинския народ:

„Апелираме към българските власти и парламент, ще внесем и такава молба, България да признае Гладомора в Украйна за геноцид срещу човечеството, защото и нашите българи, които са живели тогава в Украйна, са дали жертви.

Какво още разказаха те, както и интервюто с доц. Стоянов чуйте в звуковия файл. 


Още от Хоризонт до обед