Убийството на Александър ІІ – причини, следствия, изводи

Чуйте предаването

На 13 март 1881 г. при атентат е убит императорът на Русия Александър ІІ. Това е осмото покушение срещу личността на самодържеца, най-сетне оказало се успешно. По думите на един съвременник, терористите от „Народна воля“ и от други радикални революционни руски организации буквално се впуснали на лов за Негово Величество. Иронията на историята е, че сполучилият атентат е осъществен точно преди Александър ІІ да подпише резолюция за нова политическа реформа в управлението на империята. Царят-Освободител, наречен така заради подписания на 19 февруари (3 март) 1861 г. Манифест за отмяна на крепостното право (именно тази е причината на същата дата да се сключи примирието в Сан Стефано 17 години по-късно), пада жертва на фанатизирани революционери, описани в романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски, писан през 1871-72 г.
Храмът „Възкресение Христово“ в Санкт-Петербург, издигнат на мястото, където е убит император Александър ІІСмъртта на Александър ІІ има тежки последствия за самата руска империя, за очакваните реформи, за отпускането на хватката на самодържавието. На трона след него се възкачва вторият му син Александър ІІІ, над когото силно влияние оказва Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия Синод на Московската Патриаршия и един от водещите руски консерватори и реакционери. Александър ІІІ има решаваща роля за абдикирането на княз Александър І Батенберг от българския престол, тоест смъртта на неговия баща косвено има влияние върху развитието и на българската политическа история. Петото покушение срещу Александър ІІ, между другото, е подготвено в Зимния дворец, където е трябвало да се проведе тържествена вечеря на императора с българския княз. Двамата закъсняват и оцеляват, но взривът убива 67 човека.
Александър Стоянов, Митко Новков и доц. Момчил Дойчев в студиото на „Премълчаната история“ Снимка: Емил НиколовПредаването „Премълчаната история“ в броя си на 13 март разгледа подробно причините, следствията и изводите от смъртта на Александър ІІ с български учени – историци и културолози, специалисти по историята на Русия: Александър Стоянов, доц. Михаил Дойчев, проф. Андрей Андреев и Деян Кюранов.

  

Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)