Доц. Хариета Манолова: При аутистичните разстройства няма еднакви случаи, всяко дете има свой път на развитие

Индивидуалният подход при терапията е много важен, необходими са ежедневни занимания - поне 20 часа седмично, казва психологът

Доц. Манолова за значението на ранната диагностика, за индикациите и терапията при аутизъм
Теориите за възникването на аутистичните разстройства, за развитието им и изобщо разбирането за тях са доста противоречиви до 80-те години на миналия век, когато се налага разбирането, че детският аутизъм не е психотично разстройство, нито пък ранна форма на шизофрения, каквито описания е имало в миналото, а най-вече дефицит на комуникационните способности. Това съвсем естествено води до сериозна промяна в терапевтичните стратегии, като интервенциите се "преместват" извън психиатричните клиники и медицинската дейност, обобщават специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница. Под тяхно ръководство у нас се реализира двугодишен проект за ранна диагностика, благодарение на който да разпознават аутизма бяха обучавани лични лекари и учители от детски градини и ясли в цялата страна.

Стигматизира ли се това състояние у нас, какво е значението на ранната диагностиката и адекватна навременна терапия, за да бъдат преодолени дефицитите - потърсихме мнението на клиничния психолог доц. Хариета Манолова:

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Мога да кажа, че благодарение на усилията и на специалистите, но и на родителите, сензитивността към проблема нараства. Това го забелязваме по децата, водени от родителите в клиниката на все по-ранна възраст. При нас вече идват родители, които искат консултиране на техните деца, дори и при под 2-годишна възраст, което е много радостно. Тогава не може и не би трябвало да се поставя диагноза "аутистично разстройство", но може да се забележи проблем в развитието и да се набележат мерки. Това правим ние психолозите - когато забелязваме задръжка или изоставяне в някоя от областите  даваме препоръки на родителите по какъв начин да се стимулира развитието на детето и при какви специалисти, което дава резултат".

Доц. Манолова посочи, че в най-ранната бебешка възраст, индикация за евентуално развитие на такова разстройство, може да бъде липсата на реакция от детето при влизане на майката в помещението или избягването на контакт с нея. В малко по-късна възраст индикация може да липсата на желание за имитация на действията на по-възрастните - нещо, което по принцип правят децата.

При аутистични разстройства психолозите забелязват и т.н. "перманентност на обекта" - феномен, описан за първи път от Фройд, посочи специалистът:

"Малкото дете, между 8-месечна и едногодишна възраст, губи интерес към предмет, който вече не е в полезрението му - покрит с кърпа, или скрит зад шкаф. Не опитва да го намери, а губи интерес. Това е първият когнитивен конструкт, който е основа за интелигентността и развитието на мисленето. Това е първата представа за обекта - че той съществува, дори и извън нашето полезрение. И е тясно свързана с емоционалната сфера - присъствието и отсъствието на майката (т.е. детето да знае и да се успокоява, че майката не е "изчезнала", че съществува и ще се върне при него). Това е нещо, което при аутистичните деца се развива чак след 4-годишна възраст".


Доц. Манолова отбеляза, че често специалистите не са запознати в детайли и подробности за проявленията на аутизма в най-ранната възраст. Тя посочи, че предстои въвеждане на скрининг за рисковете за развитие на подобни разстройства, който да се прилага от личните лекари.

Характерното за аутистичното разстройство е това, че е с различна тежест при различните деца и затова индивидуалният подход в терапията е много важен. Активността на родителите - също.

Психологът отбеляза, че често родителите търсят алтернативните методи, а те може да бъдат и опасни за детето. Необходими са ежедневни занимания с детето - поне 20 часа седмично. Терапиите са изнесени от психиатричните заведения - извършват се в различни дневни центрове, но все още тези услуги не са достатъчни, посочи специалистът.  

Още подробности - чуйте в разговора с клиничният психолог доц. Хариета Манолова от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“!


Още от Часът на здравето