"...А днес моят собствен наследник извършва геройски бели...."

Детството на няколко поколения пази спомена за любимите герои от "Войната на таралежите"

''Войната на таралежите''



"Войната на таралежите“ е български 5-сериен филм на режисьора Иванка Гръбчева по сценарий на Миряна Башева и Братя Мормареви. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по романа на Братя Мормареви „Войната на таралежите“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.

Бандата малчугани в сериала е от Маляка (Димитър Ганев), Камен (Морис Асса), Пантата (Борил Петров), Тончо (Асен Коцев), Сашо (Огнян Желязков), Добролюб (Димитър Димитров) и единственото момиче Юлия (Евгения Божикова).

Действието се развива в края на 70-те години на миналия век.Маляка мечтае да се запише в баскетболния отбор на училището, където тренират Камен, Пантата и Сашо. Обаче треньорът Пангаров – в ролята- (Павел Поппандов) смята, че Маляка е прекалено нисък за играта на високите. Амбициозната майка (Людмила Чешмеджиева) успява да запише сина си, но според треньора само Пантата има качества на голям баскетболист, другите са най-обикновен миманс.Обидени, момчетата решават да си направят свое игрище до един от жилищните блокове на ул. „Персенк“ в столичния „Лозенец“. Тогава скачат обитателите им – как така ще се вдига шум под прозорците им!? Децата успяват да свикат събрание на блока и добрият домоуправител Константинов – да убеди големите, че малките трябва да спортуват. Такова е и изискването на партията. Единствената, която е срещу баскетболното игрище, е баба Гинка, бабата на Тончо. Маляка решава бандата да го отвлече и така да я принудят да се съгласи. Е, похищение няма, но игрището е построено……

Мориц Йомтов и Марко Стойчев сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Вероятно се наричат братя по подобие на Братя Грим. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”. Социологът Кънчо Стойчев си спомня: „Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо, Митко. Единствената алюзия, за която се сещам, са „Децата на Лейтенант Шмидт”. Ние в никакъв случай не сме като тях, но бащите ни със сигурност са като техните бащи Илф и Петров".

Любимата музика от филма и как бяха открити таралежите - чуйте в звуковия файл




Още от Рано в неделя