Извънредна прожекция на филма „Йонас Кауфман – тенор за вечността“

Разговор с режисьора Джон Бридкът

Една от най-ценните ленти в програмата на фестивала за документално кино, посветено на изкуствата, „Master of Art“ тази година беше английският филм от 2017 г. „Йонас Кауфман – тенор за вечността“. Лента, която ви среща с един от любимите ви тенори, или с най-любимия съвременен тенор, както е за мен. Филмът разказва за последните няколко сезона, в които се вълнувахме дали и защо Йонас Кауфман отменя ангажиментите си и се надявахме отново да се върне в блестяща форма на оперната сцена. Ето че сега имаме възможност да разберем какво е означавало всичко това за него, да погледнем през неговия поглед и с неговата усмивка. Филмът отразява триумфалното завръщане на Йонас Кауфман на сцената на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън“ в „Отело“ на Верди след 5-месечното му отсъствие поради проблеми с гласа. Поради големия зрителски интерес ще има извънредна прожекция на 1-и май от 18.30 ч. в Дома на киното.

Това, което аз и всички зрители на първата прожекция имахме възможност да получим, беше лична среща след прожекцията с режисьора на филма Джон Бридкът.

Започнах да снимам филма, когато Йонас Кауфман дойде в Лондон на BBC Proms през септември 2015 г. Следващата година отидохме с целия екип в Берлин, където той трябваше да репетира за концерт с Даниел Баренбойм. Получихме съобщение в хотела си, че Кауфман отменя концерта. Той беше толкова болен, че прекъснахме снимките за 6 месеца. Продължихме през януари 2017 г. и през октомври готовият филм беше излъчен по BBC разказа Джон Бридкът.

Виждали ли сте
някога Йонас Кауфман не във весело настроение?
Той е много добър и внимателен със своите фенове. Виждал съм го да разговаря час и половина с хора зад кулисите след изпълнението. Излиза затрупан с подаръци, с цветя, с бутилки. Спомням си веднъж отидох при него, когато той не ме очакваше. Йонас Кауфман се обърна към мен с усмивка и каза: „Ти ставаш като член от семейството. Появяваш се без да те очакваме.“ Мисля, че той е много чаровен човек, но както всеки си има своите граници. Научаваш се да уважаваш това и да не превишаваш правата си като негов почитател.“

Какво беше най-важното и интересното, което Вие самият разбрахте за големия тенор, снимайки филма за него?
Мисля, че може би това бяха репетициите на „Отело“. За мен музикалните репетиции са нещо много интересно, но хората в телевизията често ми казват, че ги намират за скучни, защото музикантите си говорят на чужд език, който зрителите не могат да разберат. Всъщност репетициите са мястото, на което се създава изпълнението, където научаваш много за подхода на музикантите към творбата и научаваш по този начин много за музиката. Затова репетициите винаги са ме очаровали, но намирам тези за особено интересни! Заради начина, по който Йонас Кауфман е толкова отдаден на спектакъла като цяло, не само на своето изпълнение, но на всеки аспект. Забележителен е начина, по който той говори на оркестъра. Това ми напомня за още един велик музикант – виолончелистът Мстислав Ростропович. Той също така беше отдаден изцяло на музиката, която пресъздава. Не само на своята партия, но на цялата музикална тъкан. И изискваше от своите ученици, когато им преподаваше даден виолончелов концерт, да могат да възпроизведат и солото на флейтата например“ сподели Джон Бридкът – режисьорът на английския документален филм „Йонас Кауфман – тенор за вечността“. Той е правил документални портрети на Херберт фон Караян, Рудолф Нуреев, Мстислав Ростропович и сър Колин Дейвис като последният филм е удостоен и с наградата Гриърсън за най-добър документален филм за изкуство.

Целият разговор с режисьора Джон Бридкът чуйте в звуковия файл.


Още от Каста дива