„Златният век” от киносезона на Болшой театър

Рецензия на Петър Пламенов

Как е възможно да се съчетае златното време на джаза от 20 години на ХХ-ти век и комунистическия морал и порядък в малък руски крайморски град? Как контрабандистите могат да притежават добър вкус и стил, безупречно съчетани с изискаността на джентълмени от бел епок и ловката жестокост на професионални престъпници? Как голямата вариететна звезда Марго/Рита, всъщност копнее за истинска любов, а не за фалшивия сценичен блясък и мимолетна възхита от страна на посетителите в луксозното заведение?!

Всички тези наглед несъчетаеми елементи, намират своето хармонично сценично битие в знаменития балет на Дмитрий Шостакович „Златният век” в гениалното хореографско решение на Юрий Григорович в последната му редакция на балета, направена специално за сцената на Болшой театър през 2006. Сега имаме възможност да видим постановката като част от балетния кино сезон на най-знаменитата Московска сцена.

“Златният век” е първият балет на Дмитрий Шостакович по либрето на Александър Ивановски по неговия роман „Динамо”, който е последван от сатирично-гротесковия „Болт” и „Светлия ручей”. Оригиналната премиера се състояла на сцената на Ленинградския държавен театър за опера и балет (Марийнския театър) на 26 октомври 1930 година с хореографията на Василий Вайнонен и Леонид Якобсон. Младият Шостакович приема задачата присърце веднъж защото се интересува от художествените възможности на балетната музика и втори път защото сам бил особено запален по футбола. Въпреки това либретото на балета е изпълнено с много затруднения, които обаче композиторът тълкува като акустични и образни предизвикателства. В балета са включени редица западни "буржоазни" танци и джаз синкопи (канкан, фокстрот, танго, предходника на популярните степ танци преди Фред Астер), както и сцени на срещи по бокс, игра на карти и футболен мач. По оригинал сюжетът се развива някъде на Запад в капиталистическа страна по време на индустриална изложба "Златният век". Там пристига съветски футболен отбор, но един от играчите се влюбва до полуда в мастна вариететна танцьорка. Заради това насмалко съветският отбор да изгуби мача си, но футболистите все пак удържат пълна победа срещу "капиталистическия" екип. Заради фриволно поведение са арестувани от враждебната полиция, но след това триумфално са освободени от негодуващите обикновени хора от пролетариата.

Скоро обаче, след двадесетина показвания “Златният век”, наред с другите творби на Шостакович е набеден в „западнячество“ и безпочвен “формализъм” и е свален от репертоара. Едва през 1982 г., след смъртта на Шостакович, либретистът Исак Гликман и Юрий Григорович написват ново либрето: действието е прехвърлено в Съветския съюз от времената на НИП (Нова икономическа политика – Лениновата икономическа реформа), като мястото на действие е ресторант „Златен век”, където младият честен комунист и рибар Борис и порочният загадъчен мосю Жак (Яшка, контрабандиста) се борят за любовта на безпартийната красавица Рита – бляскавата звезда на местното кабаре Марта.

За хореографското въображение на Григорович няма граници. Тук извежда като основен кинетичен персонаж не солистичната двойка, а разгърнатите масови платна – динамични и пъстри, в който се съчетават най-разнообразни технически приумици и ефекти – бързи

преходи, стремителни диагонали, завихряния от тела, стилизации на маршировки с развети знамена и хоругви. Сцените от кабарето са изпълнени с много поезия, джаз елементи и кабаретна стилистика. Като Рита-Марта много въздействаща е Нина Капцова, Борис на Руслан Скворцов е открит и почтен. Скворцов е технически безупречен и надарен с много лирическа мекота, особено в любовните сцени. Съвсем друг е многообразният Михаил Лобухин като контрабандиста Яшка - колкото елегантен като мосю Жак, двойно повече коварен и неумолим като главатар на престъпната група. Лобухин притежава огромна сценична харизма, която му позволява да изпълни ролята с множество нюанси и богат емоционален обем. Като Люска се изявява забележителната Екатерина Крисанова – елегантна, надарена с особена класа и стремителност, нейната героиня излъчва съблазън и меланхолична нега.

Чуйте цялата рецензия на изкуствоведа Петър Пламенов в звуковия файл.


Още от Каста дива