Поетесата Елена Вълкова – необхватна и мъдра

Интервю с Елена Вълкова

Елена Вълкова - Нейни са урвите и небесата. Вълнуваща е нейната поезия. Необхватна и мъдра.
Като че ли се завръщам в спомени и преживяванията на детската си душица и разбирам, че не само аз съм таила и продължавам да нося в себе си запечатано чувство:

Като че снежен вятър
през клона прелетя -
и побеля земята.
Дръвчето прецъфтя.
Във пет снежинки, тихо
венчето се изля,
но тичинките пиха
от първата пчела.
Заоблената пъпка
се дръпна настрана,
изви се щъркел, тръпно
над остри коленца
пак вятърът полюшва
зелената басма.
Във друго тя се вслуша…
Сама. И не сама…

Как копнежът към красотата, свобода и неоткритото, нетленното се превръща в най естественото  състояние на поета;
Как ежедневната ситост и дребна радост се оказват воденичен камък за душата. Как могат да бъдат преодоляни оковите?  
Ето защо задавам тези въпроси на Елена Вълкова:

Врабчето? Боже мой, да си крилат,
да съществуват сини небосклони
и ти да не политнеш срещу тях
напук на всички облачни кордони,
а като гвоздей, в стряхата забит,
под снегове протрити да ръждясваш,
от жалките трошици да си сит
и шумно в локвите да се прехласваш!…

Ако чуете интервюто с Елена Вълкова в прикачения звуков файл ще разберете още:

Как човек успява да се пресъздава всеки ден и каква е крайната цел на това пресъздаване, в какво същество трябва да се превърне, за да се доближи до Създателя си и как копнежът към красотата, свобода и неоткритото, нетленното се превръща в най естественото  състояние на поета;

и още:

Как ежедневната ситост и дребна радост се оказват воденичен камък за душата?



Още от Сценична треска