Имат ли имунитет обществените медии срещу цензурата и автоцензурата

Проф. Нели Огнянова и Райна Константинова в студиото на "Неделя 150"

Интервю на Явор Стаматов с проф. Нели Огнянова и с Райна Константинова в ''Неделя 150''

"Всяка държава в ЕС е длъжна да има обществени медии. Това е задължение на държавата, защото се очаква обществените медии да бъдат център за независимо информиране, което означава, че ако гражданите нямат никаква друга възможност да се информират – нито от интернет, нито от печатни медии, нито от други източници, обществените медии, каквито са БНР и БНТ, трябва да им предоставят безпристрастна информация, която да е достатъчна за големите избори на хората". Това заяви пред БНР медийният експерт проф. Нели Огнянова. В предаването "Неделя 150" и председателят в оставка на Обществения съвет на БНР Райна Константинова коментира ролята на обществените медии:

"Първо и най-важно е плурализмът на мненията, журналистическата независимост. Това фигурира във всички закони и правилници, определящи работата на тези обществени медии".

По думите на Константинова обществените медии са важни, защото хората имат доверие в тях. "Те имат задължението да бъдат достоверни, непредубедени и безпристрастни. Длъжни са да спазват еднакво разстояние с всички фактори в обществото и да говорят на всички сектори от това общество. Те работят за социалното сближаване на обществото". Според нея БНР се справя с тези задачи: "Винаги има поне два източника, винаги се чува и другото мнение. Защото, въпреки финансовите си несгоди, поддържа кореспонденти в страната, и в чужбина, а те са свидетелите на това, което става".

Според проф. Нели Огнянова изборите за генерални директори на обществените медии – БНР и БНТ – са донесли "голямо разочарование за много хора". По думите ѝ обществото има много по-високи изисквания към ръководствата на обществените медии. 

"Независимостта на обществените медии е свързана и с независимостта на ръководствата на БНР и БНТ. И в двата конкурса едни и същи хора от СЕМ подкрепиха победителите от двата конкурса. Това налага да се обсъди дали регулаторният орган не действа политически, което зависи от това колко добре той може да аргументира своето решение", обясни проф. Огнянова. Според нея в избора на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ не са били отчетени фактите, свързани с неговата кариерна биография на ръководни постове в различни частни медии. "На тази база ми се струва изключително трудно да имаме очакване, че БНТ ще остане или ще се превърне в оазис на независимост, безпристрастност и качествена журналистика, които тя е призвана да бъде, за които получава обществен ресурс", добави проф. Нели Огнянова.

Райна Константинова добави, че генералният директор на една обществена медия трябва да бъде "комбинация между визионер и черноработник": "Този човек ще получава политически натиск, ще получава икономически натиск, но той трябва да има авторитета да каже: "Вашият натиск спира в моя кабинет!". Защото, ако се обади човек от правителството и каже "Махнете този човек или не ми харесва този водещ, или свалете тази тема!" – това е цензура и те не си го позволяват, предполагам. Но ако генералният директор каже: "Водещият може ли две-три седмици да го няма или свалете тази тема" – това е редакционна политика. И тогава журналистите много бързо научават кое става и кое – не, а тогава се появява автоцензурата – много голям бич".

По думите на Константинова СЕМ е политизиран орган. "Къде са медийните експерти, къде е колегията в този СЕМ? Къде са безспорните морални и обществени авторитети. Как хората да повярват на този избор", коментира тя и добави: "Не могат да се избират генерални директори на такива тежки медийни машини от хора, които са зависими от избора на политическо тяло", категорично заяви Райна Константинова.

Медийният експерт проф. Нели Огнянова коментира, че докато няма граждански контрол, каквото и да запише законът, има начин и най-добрият запис да доведе до имитация на ценности и стандарти. Тя даде пример, че законът изисква от кандидатите за генерални директори на БНР и БНТ авторитет и признание. "Очевидно членовете на медийния регулатор са преценили, че избраните директори имат и авторитет, и обществено признание", заключи тя.

По темата за финансирането на обществените медии Константинова заяви, че БНР и БНТ получават 0,14% от БВП на страната, което е 72,5 млн. евро, т.е. годишно на глава от населението се пада 10 евро да плати ползвателят на радио и телевизия – на БНР и БНТ. Тя заяви, че финансирането е важно, защото трябва да се осигури универсалност на достъпа до обществените медии. Проф. Огнянова добави, че средствата на тези медии се дават, за да изпълнят обществената си мисия. "Не можем да започнем разговор за числа, преди да имаме точно определена обществена мисия", заяви тя. Според нея принципът на събиране на такси не може да бъде приложен. По думите ѝ публичният ресурс трябва да минава централно. Необходимият стриктен контрол върху разходването на бюджета проф. Огнянова обясни така: "Всяка нова медийна услуга, която въвеждат БНР и БНТ, трябва да минава през предварителна оценка дали тя принадлежи към обществената мисия". 

Цялото интервю на Явор Стаматов с проф. Нели Огнянова и с Райна Константинова можете да чуете от звуковия файл.

Още от Неделя 150