Родова среща в Костичовци

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

В края на тази седмица село Костичовци, община Димово ще бъде домакин на родова среща. Някой беше казал, че няма по-хубаво място от дома, освен при баба. Щастливците, които са пораснали при баба на село, със сигурност ще са съгласни. А нищо не връща топлите спомени от летата на село, когато сме били безгрижни и щастливи така, както родовите срещи. Това е начин да си спомним за онези времена с аромат на прясно изпечен хляб, простор и приятели. На такива срещи оживяват грижливо пазени спомени и неусетно се връщаме в детството. Бабите ни може и да ги няма, но мястото пази спомена за тях и препраща към времето, когато селата бяха живи, дворовете поддържани, градините китни и по улиците имаше детска глъч. 
Пореден опит да махнат бурените на времето ще направят в близкото до Димово село Костичовци, разказа кметският наместник Цветан Петров:

"Това е третата поред родова среща, под името "Завръщане на село". Целта е да обърнем внимание на хората да си идват по-често в родното село и да си видят домовете"- сподели Цветан Петров.

Хората, които идват на тези срещи, са едни и същи, но напоследък се забелязват все по-често и техни наследници. Сред тях е и Даниел Спасов, водещ на предаването на Българската Национална телевизия "Иде нашенската музика":

"Подобни родови срещи са вече една традиция за Костичовци. През 2008 година направихме една такава подобна среща, която нарекохме "Среща на поколенията". Тогава имах удоволствието да поканя Николина Чакърдъкова, заедно с Неврокопския ансамбъл. Тази среща и този концерт бяха повод хората отново да се завърнат към селото и към корените си ... На 15 септември след литургията ще изпълним няколко църковни песнопения в харма "Свети Николай Чудотворец" с квартел "Светоглас", с който аз в момента работя. Целта на предстоящата среща е да не забравяме откъде сме тръгнали, да не се забравяме и по-често да се виждаме и да общуваме"- каза Даниел Спасов.

Всичко зависи от нас и от желанието ни да пазим нишката, която ни свързва с мястото, от което сме тръгнали. И докато има хора, които не забравят корените си и правят каквото трябва, за да не могат бурените на времето да обгърнат в забвение бабината къща, и пътя към нея- селото няма да изчезне. 


Още от Цветовете на деня