„Орфей и Евридика” от програмата на OperaVision

Когато видях, че в интернет-платформата OperaVision се предлага видеозапис на знаменитата опера на Кристоф Вилибалд Глук „Орфей и Евридика“, не се поколебах  и веднага  реших да я гледам, още повече, че тя е една от любимите ми творби. Изпълнението е на Ирландската национална опера в Дъблин – театър, създаден само преди 18 месеца, но вече гостувал в 21 театри в Ирландия, в Барбикан център в Лондон и на Оперния фестивал в Амстердам. Там е и награден за постановката си на операта „Вторият цигулар“. В репертоара на този съвсем млад театър са „Сватбата на Фигаро“, “Аида“, “Мадам Бътерфлай“, „Гризелда“ от Вивалди и „Орфей и Евридика“ от Глук.

Спектакълът на „Орфей и Евридика“ на Глук, който гледах, е направен като камерна творба, със съвсем малък оркестър - Ирландският бароков оркестър, без хор, партиите на различните гласове се изпълняват от четирима солисти и балет от петима балетисти. Въпреки че изпълнението беше на добро ниво, липсата на блясъка на оркестъра и силата на хора не представи творбата с цялата й красота. И като постановка с режисьор Ема Мартин сцената беше много бедна - само завеси, на фона на които се развиваше действието. Подразбира се, че героите са със съвременни костюми и боси, балетът също, само в прочутия танц на блажените духове балетистите бяха в бели костюми. Всичко беше камерно, много камерно!

Солистите бяха добри. В ролята на Орфей се представи мецосопранът Шарон Карти - ирландка, завършила Кралската академия по музика в Дъблин, специализирала във Виена, в оперното студио във Франкфурт. Дебютът й е през 2013 година като Дидона от операта на Пърсел „Дидона и Еней“ и критиката я оценява веднага като „изненада“. Засега кариерата й се развива в Германия – във Фрайбург, Линц, Ерфурт, Франкфурт, участва и в концертни гостувания на ансамбъл „Музика вива” от Амстердам. Още е в началото на кариерата си, но може да се очаква много от нея, защото е много музикална, артистична, с глас, подходящ за точно такива камерни изпълнения. Ролята на Евридика изпълни ирландката Сара Пауър - сопран, възпитаничка на консерваториите в Дъблин, Манчестер, Гилдхол и  националното оперно студио в  Лондон. Дебютира през 2014 в Шотландската опера. Носителка е на редица престижни певчески награди от конкурсите „Катлийн Фериър”, „Лондонски бахови певци” и др. Освен с оперна кариера тя вече се налага и като кантатно-ораториална певица, в репертоара й са „Месията” на Хендел, „Сътворението” на Хайдн, „Стабат матер” на Росини и др., гостува и с австрийското дуо „Линсбауер”. Гласът й е мек и приятен, пее много културно и музикално, чудесна е като Евридика. Доста остър ми се видя гласа на третата солистка Ема Наш, тя пееше и сопрановата партия от хоровата партитура. Спектакълът темпераментно и авторитетно се ръководеше от  Петер Уелън - известен ирландски диригент, клавесинист и фаготист, артистичен директор на Ирландския бароков оркестър, който участваше в спектакъла и създател на ансамбъл „Марсиас”. В спектакъла на „Орфей и Евридика“ той ръководеше  изпълнението, седнал на клавесина. И ако се примирим с този камерен поглед на мащабната опера на Глук, всичко останало е много добре обмислено и представено!


Още от Каста дива