Забравената олимпийска титла на България

Доскоро се смяташе, че първата олимпийска титла за България е спечелена от Никола Станчев на Летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 година, а първият медал е бронзът на боксьора Борис Георгиев от Хелзинки през 1952 година.

Историята обаче има своите тайни.

Задълбочено проучване на Александър Ненков от Националната спортна академия “Васил Левски” доказва, че първата олимпийска титла за България всъщност е спечелена още през 1936 година на Летните олимпийски игри в Берлин.

Основна заслуга за този успех има Борис Цонев – създател на първата в България професионална група за народни танци „Българска китка“.

Медалът и архивът на Борис Цонев се съхраняват в Образователния олимпийски център на НСА.

Наследниците на Цонев даряват всички отличия и документи и официално разрешават съвременната група „Българска китка“ да носи приеме това  име и да продължи делото му.

Ръководители на съвременната формация „Българска китка“ са Александър Енков и Биляна Атанасова. Александър е направил значими открития в архива на Цонев и за медала, като допринася за съхранението и популяризирането на богатото културно наследство.

“Групата участва на игрите в Берлин и печели златен медал в състезанията по изкуства, включени в олимпийската програма между 1912 и 1948 г.   Подготовката и представянето на трупата са изключително трудни, като финансовото подпомагане на заминаването за Германия е осигурено от Стефан Чапрашиков. Танцьорите изнасят концерти из цяла Германия и се представят блестящо както на предварителните състезания в Берлин, така и на финалния конкурс в Хамбург”, сподели специално за БНР Александър Енков.

Изследваният, който прави Александър Енков се подпомагат от доцент Емилия Витанова и от професор Лозан Митев, преподаватели  Националната спортна академия “Васил Левски”, което позволява на новите поколения да усвоят методите за изучаване на автентичния фолклор.

“Борис Цонев не само създава хореографска дисциплина в България, но и оставя методика за записване на народни хора, която позволява днес автентичното възстановяване на българския фолклор”, допълва Енков.

Архивите на Цонев, издадени в 7 тома, описват огромен брой хора и песни, които често не попадат в учебниците, но са важна част от автентичния фолклор. В личния си архив той е съхранил и тефтерчетата, с които е обикалял цялата страна, документирайки хората и песните от българската традиция.

В последните години интересът към народните танци нараства значително. Все повече млади и възрастни се включват в залите, за да се научат на български народни хора и ръченици.

“Автентичните хора обикновено са по-опростени и не включват сложни комбинации, тъй като исторически хората са танцували след тежък ден на работа, за да се забавляват и разтоварят. Модерните хора често се изпълняват с повече сложни комбинации и сценичен ефект, което различава сценичния от автентичния фолклор”, казва Биляна Атанасова и допълва:

“Всяка група за народни танци има собствен прочит на хората, който зависи от хореографа. В по-простите автентични хорца разликите са минимални, а в сложните комбинации личният почерк на хореографа се усеща ясно. В залите няма възрастова граница – и малки, и големи се включват активно, често заедно с родителите си, създавайки общност и предавайки традицията на следващите поколения”

Цялото интервю на Кръстина Иванова с Александър Енков и Биляна Атанасова от предаването "Нощен Хоризонт" можете да чуете в звуковия файл.