Анимационните мемоари на Насти

Близо седемдесет години анимационното изкуство в България затвърждава своя висок престиж и печели множество награди на световните фестивали. За това свидетелства и книгата на Настимир Цачев-Насти "Анимационни мемоари". Тя служи като едно напомняне за живота в света на българската анимация, като стъпва на всички негови срещи в петдесетгодишния му професионален път.

Дълбока философия и чувство за хумор, поднесени чрез рисунка, на която се вдъхва живот, и много импровизация, зародила се в главата на аниматора – така Насти вижда анимационното кино. Казва, че то изцяло е променило живота му. С него свързва и върховете, и паденията си. В това върховно изкуство, както определя той анимацията, важни са полетът на въображението и наблюдението върху живота и случващото се в него.

Насти не завършва анимация, но от 24-годишен е абсолютно потопен в нейния свят. Работил е в Лондон, Анкара, Израел и Германия, автор е на немалко филми, а срещите му с Доньо Донев, Анри Кулев и Николай Тодоров са повлияли на усещането му за анимация и техниките му на работа.

Анимационните мемоари на Настимир Цачев се базират на бележките, които авторът си е водил през годините. Те са свързани именно с професионалните му срещи и филмите, по които е работил. Те са книга памет на българската анимация.

Насти казва, че за да му хареса един анимационен филм, в него трябва да има хумор. Реалният свят, макар и да напомня непрестанно за себе си, е скучен за него. Той е обнадежден за бъдещето на българската анимация и е убеден, че тя не е застрашена от изкуствения интелект точно защото той не притежава чувство за хумор.

Какъв е пътят на Настимир Цачев-Насти в анимацията, за какво разказват неговите "Анимационни мемоари" и какво прави хората, които създават анимационното кино, "особена раса"?

Чуйте именно от Насти в звуковия файл:

Авторът представи мемоарите си на 29-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино в Пловдив.