Между словото и мълчанието: пилигримството на Борис Христов

Борис Христов е един от най-значимите поети в българската литература. Той отдавна живее далече от всички, но неговото митично авторско присъствие, дори въпреки привидното мълчание, продължава да ни кара да търсим значения и смисъл и най-вече да ни вълнува.

В края на миналата година – годината на 80-ия юбилей на Борис Христов – фондация "Комунитас" издаде неговата нова книга "Пилигрим от края на света".

"Три са нещата, с които живея:
ножът – за рани, защото без рани не мога.
В раната – сол. Солта ми помага да мисля.
Водата пък – с нея промивам проклетата рана,
защото съм слаб, Господи, а болката е голяма."

"Пилигрим от края на света" е книга разговор – на проф. Иван Станков с поета – за Болката да се родиш изправен, за Любовта – Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта. Книгата включва поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност.

В предаването "Какво се случва" съавторът на книгата и автор на приписката в нея проф. Иван Станков споделя, че в тази книга могат да се открият много силни и важни текстове и изображения, които уплътняват живота и творчеството на Борис Христов и могат да бъдат ключ към разбирането на поета.

Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Иван Станков и с Тони Николов, редактор на книгата "Пилигрим от края на света".