Д-р Живков: Може ли страхът от болести да доведе до психосоматични заболявания

Температурите в страната са доста ниски в последните дни. Това създава условия за простуда и е входна врата за вирусни инфекции, каквато е грипът. През зимата светлата част на денонощието е по-къса и това определено влияе на настроението, на съня, на желанието ни за общуване. Зимата ни затваря, а в тези условия сме по-рефлективни към всяка опасност за нашето здраве.

Страхът от болести не се появява просто така. Той има история, както лична така и общочовешка. Това са спомените на предците ни от животозастрашаващите моменти, от кризи и епидемии, от страдания и загуби. Това са детските ни срещи с болести, които са направили тялото ни зряло и силно.

Това са медийните съобщения и експертните становища, които ни предупреждават от всякъде.

Разказваме за страхът от болести в неговата емоционална, социална, родова и дори икономическа компонента. Какво се крие зад страхът от болести и това предиспозиция ли е да бъде реализиран?

Може ли страхът от болести да достигне до функционално психическо разстройство, каквото е неврозата. Кога ирационализацията на тревогата се проявява в хипохондрично желание за потвърждение на този страх. Могат ли тези психологически фактори да доведат до появата на психосоматични заболявания?

И каквото и да говорим за страха от болести тази нощ, не забравяйте да стоите далече от простуда и грип, защото те са в реалното ни пространство и трябва да се пазим от тях не със страхове, а с разумно поведение.

Д-р Ивайло Живков е лекар, психолог и психотерапевт. Работи с хора, които преодоляват своите страхове от болести, от медицински процедури и терапии.

"Както хората обичат повече лошите новини, така е и с болестите - повече им обръщат внимание, отколкото на хубавите неща в живота. Страхът от болести идва при възрастните хора, не при децата. 

Затова родителите, бабите не трябва да показват страха, когато едно дете е болно, защото това се запечатва в детското съзнание завинаги, каза за БНР д-р Живков.

Той припомни за видовете епидемии през времето, които са допринесли за трайното чувство на страх у хората през различните етапи от историята, вкючително и епидемии и заразни болести в България през миналите векове и начините на медицината и науката за справянето с тях. 

"Ако мога да споделя нещо типично българско, което много ме изненадва, понякога има и "доза насилие" от сорта - "Ако се разболееш, такъв бой ще изядеш!" - това не го препоръчвам, не е лечебно...

Страхът и паниката са първите, които нанасят вреди при една пандемия, каквата беше Covid 19, а паникина не е нищо друг, освен страх от неизвестното...Тя не ни помага, има много описани и документирани случаи на паника по време на епидемии. 

По принцип, мъжете са по-изплашени от жените, но не го споделят, това е заради отделянето на хормони като кортизол, тестостерон и адреналин, които правят една невероятна комбинация в мъжкия организъм при силна паника и страх от нещо.

И като се има предвид, че и мъжете са по-чувствителни, те не могат и да гледат, например, болни деца, което не е така при жените, които нямат така развити центрове на болката, както при мъжете. 

Жените преминават по-лесно през болките, те са свикнали на болката и я приемат като част от ежедневието.

Докато мъжете, които не обичат да са слаби, те сторят сградите, ходят на войни, те са героите, но страхуват от инжекция, от зъболекар, от такива нормални неща, каза още д-р Живков.

По думите му много е важно как се говори за болестите и за страховете и паниката. Това се включва в етичните кодекси и на журналистите - да не всяват паника в различни ситуации. 

"Така че, за болестите не бива да се говори с паника, да се говори непрекъснато за тях, това не е добре, трябва да се казва, че болестта е процес на оздравяване, да се говори тихо и спокойно", сподели още специалистът. 

Още в интервюто на Мая Данчева с д-р Ивайло Живков "Нощен Хоризонт".