Автор:
Ани Костова
вторник 20 януари 2026 17:10
вторник, 20 януари 2026, 17:10
СНИМКА: ХГ "Руси Карабиберов"
Размер на шрифта
До края на януари в художествената галерия "Руси Карабиберов" в Нова Загора ще може да бъде разгледана изложбата "Котленски килими… Погледът на художника…", представяща килими от колекцията на Петя Янева. Представени са общо 18 килима, като 15 от тях са свързани с любопитни исторически и художествени факти. Изложбата проследява развитието на котленския килим от края на 19-и началото на 20-и век, когато под влияние на европейските художествени течения, се създават нови модели.
По време на изложбата кураторът Дора Куршумова представи и две от своите книги: "Истории, втъкани в котленските килими" и "Наръчник за датиране на старокотленски килими".
В края на 19-и и началото на 20-и век и в килимарството се създават нови модели под влияние на европейските художествени течения. В този процес ключова роля играе кооперация "Котленски край", основана през 1933 г., която привлича водещи български художници. Сред тях е проф. Стефан Баджов от Художествената академия, автор на моделите "Царски" и "Дивото синьо", както и на варианти на т.нар. "Царски килими" и "Медальони" за фирмата "Братя Бояджиеви".
В експозицията са включени килими с характерния знак "Трикольор", отбелязващ продукцията на фирмата в периода 1926-1935 г. Показани са и модели на художничките Елена Стоянова – "Лозинки" и "Бърдуци", реализирани в кооперация "Котленски край" през 40-те години на 20-и век, тясно свързани с местната празнична и сватбена обредност. Представени са още килими по проекти на Констанца Ганчева – "Змии и лилии" и "Сарук", както и образци с неуточнен автор, сред които килимът "КотелЪ" – своеобразна карта на града отпреди пожара през 1894 г. Сред акцентите са и редки екземпляри като козинявия килим "Рози", характерен единствено за котленската школа, както и килимът "Тибрис", наложил се след 1950 г. като задължителна част от сватбения чеиз.
Подробности от разговора на Ани Костова с кураторът и инициатор на изложбата Дора Куршумова в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова