"Персона" на сцена "Дерида" – среща със сянката отвъд маските

"Кой съм аз, когато сваля всички маски?" – този въпрос стои в сърцевината на сценичната адаптация на "Персона" по Ингмар Бергман, която за първи път се поставяна на българска сцена, а именно – на сцена "Дерида".

Историята среща зрителите с една актриса, която замлъква в опит да открие автентична връзка със себе си и със света отвъд социалните роли. Срещу нея застава медицинска сестра, натоварена с грижата за нея. В напрегнатата, на пръв поглед еднопосочна връзка между двете жени постепенно се развива една от големите теми на Бергман – разпада на идентичността и онова, което остава скрито под "персоната" – маската, с която общуваме със света.

Филмът на Бергман от 1966 година, смятан за едно от най-енигматичните и емблематични произведения в историята на киното, тук получава сценичен живот в интерпретацията на режисьорката и автор на идеята Патрисия Господинова. След кастинг с над 100 кандидати, тя избира за ролите Боряна Маноилова, която се превъплъщава в медицинската сестра Алма, Ния Кръстева, която играе актрисата Елисабет, Йоана Буковска, която влиза в образа на лекаря, и Венцеслав Димитров, който е Господин Фоглер. Първата им среща с публиката беше на 1 февруари, а втората премиера ще е на 20-и.

Мълчанието, което говори

В центъра на спектакъла стои сблъсъкът между бъбривата човешка природа и мълчанието. Докато Елизабет избира тишината, Алма е принудена да запълни пространството с думи, изповеди, разкрития. Именно в това напрежение започва да се пропуква и нейната собствена "персона".

За Боряна Маноилова ролята на Алма е чисто актьорско предизвикателство – образ, който "през цялото време – час и половина – има толкова много текст", докато партньорката ѝ е в почти постоянно мълчание.

"Тя има ужасно много реакции, които са без думи, и те би трябвало да провокират у мен порива за говорене. Това беше изключително интересно за изследване", обяснява актрисата.

Според нея мълчанието на Елизабет се превръща в огледало:
"Всеки един от нас, аз вярвам в това нещо, поставя различни маски в ежедневието си. Ние малко или много, особено поради бързия начин на живот, който водим в днешно време, сме принудени да го правим и много често се случва така, че невинаги можем да кажем нашата истина или нямаме възможност за това. Какво конкретно е провокирало героинята Елизабет да замлъкне, аз не знам, но знам, че през едно такова замлъкване, една такава тишина, човекът, който е от среща, в случая персонажа на Алма, бива провокиран да се обърне също към самия себе си."

Така пътят към другия неизбежно минава през среща със собствените, често неудобни истини.

Персона и сянка

Режисьорката Патрисия Господинова разглежда "Персона" през призмата на дихотомията персона-сянка, близка и до юнгианската психология.

"В забързаното ежедневие ние много често избягваме самите себе си и приемаме за даденост това, което е насложено върху нас – възраст, религия, професия, социални роли" – казва тя. – "Но е важно поне да се опитаме да се вгледаме вътре в себе си. Може да открием неща, които не са лицеприятни, които дори са грозни, но това е нещо, което си дължим, за да се познаваме по-добре."

В този смисъл Алма започва като "олицетворение на персоната" – човек, който безпроблемно се приема през социалните си определения. Срещата с мълчанието на Елизабет обаче отключва процес на вътрешно разместване.

Личната среща с Бергман

За Патрисия Господинова работата по "Персона" е и дълбоко личен процес.

"Имах потребност чисто като човек да поставя този текст като режисьор. Аз през този текст се срещнах със себе си" – споделя тя. – Този текст стигна до мен, докосна части от мен, които някак си имах смелостта да застана зад тях и да поема юздите на този процес. И според мен за едни такива текстове, които бъркат толкова надълбоко в душата на човека, това е най-важното нещо. Ти да застанеш искрено пред текста, пред актьорите, с които работиш, пред всички от твоя екип и да поведеш процеса в някаква определена посока, но искрено. И да, има доста голяма доза частица от мен вътре, която и боли, и кърви по някакъв начин."

Режисьорката определя спектакъла като "искрена среща със зрителите" и подчертава, че силата на текста е в това, че не дава готови отговори.

"По-скоро задава въпроси, с които всеки зрител, излизайки от салона, ще започне някакъв свой личен път."

Светът на Бергман, смята и Боряна Маноилова, не се поддава на лесно обяснение:
"С тези текстове по-скоро трябва да се срещнеш – като зрител, като изпълнител или като читател. Това е още един път, по който можеш да стигнеш до себе си, сблъсквайки се в най-красивия смисъл с Бергман."

Готова ли е публиката?

След първата премиера екипът усеща силна обратна връзка от зрителите.

"Смятам, че има голяма част от зрителите, които са готови да се срещнат с този текст и със себе си – и ще си направят голям подарък, ако го направят", казва Патрисия Господинова.

Боряна Маноилова е още по-категорична:
"Според мен дори е наложително да дойдат и да се срещнат с този текст през нашата сценична адаптация."

Сценографията на Ивета Милева и музикалната среда на Васил Миленков допълват усещането за "много чисто представление", което оставя пространство на актьорите и на зрителя да извървят своя вътрешен път.

"Персона" на сцена "Дерида" не предлага утеха, нито лесни обяснения. Спектакълът дава нещо по-рядко – пространство, в което човек може да се осмели да погледне към собствената си сянка. А това, както напомня Бергман, винаги е начало на разговор, който тепърва предстои.