Автор:
Таня Димова
четвъртък 12 февруари 2026 09:10
четвъртък, 12 февруари 2026, 09:10
СНИМКА: Васил Миленков
Размер на шрифта
"Кой съм аз, когато сваля всички маски?" – този въпрос стои в сърцевината на сценичната адаптация на "Персона" по Ингмар Бергман, която за първи път се поставяна на българска сцена, а именно – на сцена "Дерида".
Историята среща зрителите с една
актриса, която замлъква в опит да открие автентична връзка със себе си и със
света отвъд социалните роли. Срещу нея застава медицинска сестра, натоварена с
грижата за нея. В напрегнатата, на пръв поглед еднопосочна връзка между двете
жени постепенно се развива една от големите теми на Бергман – разпада на
идентичността и онова, което остава скрито под "персоната" – маската,
с която общуваме със света.
Филмът на
Бергман от 1966 година, смятан за едно от най-енигматичните и емблематични
произведения в историята на киното, тук получава сценичен живот в
интерпретацията на режисьорката и автор на идеята Патрисия Господинова. След
кастинг с над 100 кандидати, тя избира за ролите Боряна Маноилова, която
се превъплъщава в медицинската сестра Алма, Ния Кръстева, която играе актрисата
Елисабет, Йоана Буковска, която влиза в образа на лекаря, и Венцеслав Димитров,
който е Господин Фоглер. Първата им среща с публиката беше на 1 февруари, а втората
премиера ще е на 20-и.
Мълчанието, което говори
В центъра на спектакъла стои сблъсъкът между бъбривата човешка природа и мълчанието. Докато Елизабет избира тишината, Алма е принудена да запълни пространството с думи, изповеди, разкрития. Именно в това напрежение започва да се пропуква и нейната собствена "персона".
За Боряна Маноилова ролята на Алма е чисто актьорско предизвикателство – образ, който "през цялото време – час и половина – има толкова много текст", докато партньорката ѝ е в почти постоянно мълчание.
"Тя има ужасно много реакции, които са без думи, и те би трябвало да провокират у мен порива за говорене. Това беше изключително интересно за изследване", обяснява актрисата.
Според нея мълчанието на Елизабет се
превръща в огледало:
"Всеки един от нас, аз вярвам в това нещо, поставя различни маски в
ежедневието си. Ние малко или много, особено поради бързия начин на живот,
който водим в днешно време, сме принудени да го правим и много често се случва
така, че невинаги можем да кажем нашата истина или нямаме възможност за това.
Какво конкретно е провокирало героинята Елизабет да замлъкне, аз не знам, но
знам, че през едно такова замлъкване, една такава тишина, човекът, който е от
среща, в случая персонажа на Алма, бива провокиран да се обърне също към самия
себе си."
Така пътят към другия неизбежно минава през среща със собствените, често неудобни истини.
Персона и сянка
Режисьорката Патрисия Господинова разглежда "Персона" през призмата на дихотомията персона-сянка, близка и до юнгианската психология.
"В забързаното ежедневие ние много често избягваме самите себе си и приемаме за даденост това, което е насложено върху нас – възраст, религия, професия, социални роли" – казва тя. – "Но е важно поне да се опитаме да се вгледаме вътре в себе си. Може да открием неща, които не са лицеприятни, които дори са грозни, но това е нещо, което си дължим, за да се познаваме по-добре."
В този смисъл Алма започва като "олицетворение на персоната" – човек, който безпроблемно се приема през социалните си определения. Срещата с мълчанието на Елизабет обаче отключва процес на вътрешно разместване.
Личната среща с Бергман
За Патрисия Господинова работата по "Персона" е и дълбоко личен процес.
"Имах потребност чисто като човек да поставя този текст като режисьор. Аз през този текст се срещнах със себе си" – споделя тя. – Този текст стигна до мен, докосна части от мен, които някак си имах смелостта да застана зад тях и да поема юздите на този процес. И според мен за едни такива текстове, които бъркат толкова надълбоко в душата на човека, това е най-важното нещо. Ти да застанеш искрено пред текста, пред актьорите, с които работиш, пред всички от твоя екип и да поведеш процеса в някаква определена посока, но искрено. И да, има доста голяма доза частица от мен вътре, която и боли, и кърви по някакъв начин."
Режисьорката определя спектакъла като "искрена среща със зрителите" и подчертава, че силата на текста е в това, че не дава готови отговори.
"По-скоро задава въпроси, с които всеки зрител, излизайки от салона, ще започне някакъв свой личен път."
Светът на Бергман, смята и Боряна
Маноилова, не се поддава на лесно обяснение:
"С тези текстове по-скоро трябва да се срещнеш – като зрител, като
изпълнител или като читател. Това е още един път, по който можеш да стигнеш до
себе си, сблъсквайки се в най-красивия смисъл с Бергман."
Готова ли е публиката?
След първата премиера екипът усеща силна обратна връзка от зрителите.
"Смятам, че има голяма част от зрителите, които са готови да се срещнат с този текст и със себе си – и ще си направят голям подарък, ако го направят", казва Патрисия Господинова.
Боряна Маноилова е още по-категорична:
"Според мен дори е наложително да дойдат и да се срещнат с този текст през
нашата сценична адаптация."
Сценографията на Ивета Милева и музикалната среда на Васил Миленков допълват усещането за "много чисто представление", което оставя пространство на актьорите и на зрителя да извървят своя вътрешен път.
"Персона" на сцена "Дерида"
не предлага утеха, нито лесни обяснения. Спектакълът дава нещо по-рядко –
пространство, в което човек може да се осмели да погледне към собствената си
сянка. А това, както напомня Бергман, винаги е начало на разговор, който
тепърва предстои.
По публикацията работи: Росица Михова