Университетско списание изследва отношенията пиар - журналистика

„Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет излиза веднъж годишно

Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Преди всички''
Моделите на взаимодействие между журналистиката и пиара е темата на тазгодишното издание на списание „Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Научните публикации на университетските експерти от България и преподаватели от университета в Ниш, Сърбия правят анализ на отношенията между пиара и журналистиката. Проследени са етичните измерения на проблема, предлагат се решения за по-ефективното и впечатляващо присъствие на публични личности в обществената, социална и медийна среда.

Пиар и журналистика

Университетското списание „Медии и комуникации на 21 век“ излиза по един път в годината и това е неговият трети брой. Проблемите между пиарите и журналистите се обострят през последните години, но двете професии взаимно са се колонизирали и се поставят в обща зависимост една от друга, но все пак има хегемония на пиара, коментира доц. Иво Инджов от Великотърновския университет и посочи изследване за САЩ, където съотношението на силите между пиарите и репортерите е 5:1 в ущърб на журналистиката:

„В България не е правено такова проучване и би могло да се направи, но като гледам, че пиарът става все по-необходим и много неправителствени организации, обществени движения, не само партии, фирми, държавни структури, имат вече пиари, със сигурност пиарите доминират над журналистите. Според мен това не е проблем, това е даденост. Зависимостта на журналистиката от пиара е даденост, но трябва да е ясно кога едно прессъобщение е пиарско, какво е отношението на журналиста към прессъобщенията, те ползват ли допълнителни източници, за да обогатят изпратеното от пиар агенциите. Трябва да има видимост, прозрачност за всичко това“, отбеляза Иво Инджов. 

Медийната грамотност - все по-важна

Информационната среда е коренно променена и не може да се търсят механизмите от минали времена. Днес всеки може да си създаде медия в социалните мрежи, което поставя въпроса за медийната грамотност, коментира проф. Илияна Павлова, ръководител на катедрата по журналистика и връзки с обществеността във Великотърновския университет и главен редактор на университетското списание:

„Социалните мрежи са всъщност мрежи, които представляват връзки и отношения между хора и различни съдържания, така че в момента, в който всеки може да създаде своя собствена медия и да влезе в ролята на информатор, тогава, когато комуникацията вече не е само човек-човек, но се намесва и изкуствения интелект с изключително много автоматизирано генерирано и създадено съдържание. Ето излязохме от избори и започват да излизат анализите в каква степен и колко много автоматично генерирана информация от изкуствени профили в социалните мрежи се появяват точно с цел създаване на определено влияние. Моето убеждение е, че медийната грамотност е все по-важна грамотност “, посочи Илияна Павлова.

На живо в социалните мрежи

Университетските преподаватели по журналистика и връзки с обществеността във ВТУ имат своето професионално отношение към новата тенденция - политиците и конкретно премиерът Бойко Борисов да са все по-често на живо в социалните мрежи, отколкото пред репортерските микрофони и камери. Отказът на срещи с журналисти е губещо поведение, смята доц. Иво Инджов.

„По принцип, един политик не би трябвало да отказва срещи с журналисти. От друга страна - популяризирането на дейността във Фейсбук е иновация за българската политика, не че други политици не го правят. Едното не изключва другото. Когато един политик отказва да общува с журналисти, той първоначално може да е в силна позиция, но в крайна сметка това е губещо поведение“, допълни Инджов.

Гласът на студентите

За масираното присъствие на политиците в социалните мрежи, вместо пред репортерите студентите по журналистика във Великотърновския университет изразиха своето мнение:

„Трябва да отговарят на репортерите, да не ги пренебрегват, но същевременно е хубаво, че използват социалните мрежи“.

„Те осъзнават силата на социалните мрежи и знаят, че така няма да бъдат филтрирани по някакъв начин, че директно ще говорят със своята аудитория и че ще кажат това, което искат. Страхуват се от неудобните въпроси, защото когато дават интервю на някого, нямат контрол“.

„Като вид социална мрежа там има, може би, малко по-голям обхват на тяхното съобщение, то може да постигне по-голяма публичност, докато в дадена пресконференция или посещение - там са определен брой журналисти“.

Журналистиката не е функция на пиара, изтъкна още проф. Илияна Павлова. „Лично моето мнение е, че това не е добра стратегия. Това е добра пиар стратегия, но с оглед на ефекта, който ще има, мисля, че няма да е добър", обобщи тя.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл
Още от Преди всички