Бог се вижда през сълзи

''По пътя към храма'', 29.12.2019 г.

Неделята след Рождество Христово, която отбелязваме днес, е посветена все още на преславното Христово Рождество и отново ни напомня да погледнем към пещерата, където Христос се роди, да видим неговото смирение и да бъдем и ние смирени, духовни и изпълнени с живот в Неговото име. Днес, Евангелското четиво ни напомня чрез убийството на витлеемските младенци от Ирод, че всеки един от нас трябва да премахва от себе си гнева, злобата, лошотията и ненавистта, както и да не предпочита привързаността към светските слава, чест и богатства пред духовното, вечното и непреходното. Учи ни да знаем, че сме духовни същества и единствената жажда, която трябва да изпитваме, това е жаждата за изпълнение на Христовите заповеди.

"Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям: Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:18).

"Братя и сестри,

ние все още сме в празнично настроение. Още звучи рождественският химн "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение" (Лука. 2:14). Днес, като че ли в противовес на този химн св. Църква ни предлага едно четиво, което ни връща отново в света, пълен със зло. Припомня ни за избиването на Витлеемските младенци по нареждане на цар Ирод.

Тази история е свързана със спомена за поклонението на мъдреците на новородения Младенец. Тези чудни князе от Изтока, учени мъже и астрономи знаели добре от предсказанието на пророк Даниил, който живял в техните земи, за раждането на Юдейски цар - Архонт на мира (Ис.9:6), Който ще въдвори правда в света. Сега те видели звездата Му на Изток. Тръгнали след нея и тя ги довела в Йерусалим. Тук в своята чистота и непоквареност, те попитали още първия срещнат минувач: "Де е родилият се Цар Юдейски?" (Мат. 2:2). В това време Палестина се управлявала от страшно подозрителния и жесток цар Ирод Велики. Всички треперели от него. Не минавало ден да не влезе някой в затвора и да не се пролее кръв на дворцови люде. За неговия характер се говори пословично в историята. От страх да не загуби трона си, Ирод умъртвил своя тъст - 81-годишния Хиркан, удавил в банята своя зет, обесил синовете си Александър и Аристовул, убил и своята собствена жена. Слухът за безчовечните му дела достигнал до Рим, та и римският император Август казал за него: "Бих желал да бъде по-скоро свиня на Ирод, отколкото негов син".

Така виждаме като че ли удовлетворение на Божията правда. И все пак, остава непонятно за нас, защо трябваше заради един престъпник да пострадат хиляди и цял народ. Не можеше ли това Дете, Което идва на земята като Бог, с един дъх, с една стъпка да унищожи злото?

Въпросът за злото в света е много сложен и нашите представи за Бога са твърде бедни, що се отнася до Неговите планове. Тук нашата човешка мъдрост е безсилна, за да разбере Божия план за нас. Ние сме били свидетели на много злини, които са изглеждали непреодолими, а след това е дошъл краят им, за да изгрее отново Правдата, доброто и красотата."

Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - на прага на Нова година ще ви срещна с група японски дълголетници. В този сезон е време да си пожелаем да сме живи, здрави и на многая лета! Какво според изследователя д-р Судзуки държи дълголетниците на о. Окинава в толкова добра форма? Това е икигаи! Какво означава това? Когато разберете ще се съгласите, че и ние българите имаме нужда от икигаи.