Основа и връх на духовния живот

''По пътя към храма'', 12.01.2020 г.

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление, което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот.

"В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Днешното неделно  Евангелие, което се чете в Неделя след празника Богоявление Господне, разказва за събитията в живота на нашия Господ Иисус Христос, които станали  след Неговото Кръщение във водите на Йордан.

Ние виждаме, че Господ отишъл в пустинята, където Той постил четиридесет дни и бил изкушаван от сатаната. С това Господ ни учи да не се смущаваме, да не се боим от дявола, но да го препобеждаваме с Божията помощ. По-нататък Той чул, че Йоан Кръстител бил заловен и хвърлен в тъмница. И Господ не остава на едно място, но ни учи да проявяваме бдителност. От Иудея Той отива в Галилея, казано е в днешното Евангелие, "и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум" (Мат. 4:13). За този град е казано, че Галилея, намираща се отвъд Йордан, била езическа страна, която видяла светлината, и "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина" (Мат. 4:16). Затова, най-важната тема от днешното Евангелие – това е Божествената Светлина.

Ето именно за тази Божествена Светлина ти говори днешното Евангелие – за това, че Господ дошъл в тази страна и смъртна сянка, където имало мъгла, тъма и страшно езичество, донесъл Божествената Светлина и там  възсияла Светлината…

Той проповядвал Своите Божествени Слова и, обърнете внимание, какви били Неговите първи думи: "покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17). Същите думи изрекъл и Йоан Кръстител, това са и неговите първи думи. Той започнал своята проповед с покаяние и Господ също започнал Своята проповед с призив към покаяние, защото това действително,  братя и сестри, е най-нужното и важното, с което трябва да започнем своя духовен живот, за което ние трябва да се грижим, та да възсияе в нас същата тази Божествена Светлина, която някога е възсияла в Галилея, в град Капернаум. Амин."

Игумен Теофилакт (Безукладников)

В рубриката "Съвременна Библия" - ако погледнем участниците в систематичния срив на видинската болница, мисля, че никой от тях не би признал в прав текст, че мрази хората. Нито министърът, нито администраторите, нито персоналът, нито напусналите лекари. Те не мразят хората, те мразят системата. Системата е виновна, че хората страдат. И докато не се оправи системата, няма как - хората ще продължат да страдат и умират. Тук стигам до едно важно заключение. Явно системата е много важна. Тя е толкова важна, че си струва да обърнеш гръб на умиращ човек. Е, добре дошли в България! Тук почитаме системата, която мразим и не почитаме хората, които обичаме. Що за парадокс е това? Има ли изход?


Още от По пътя към храма