Изцелението на Йерихонския слепец

''По пътя към храма'', 26.01.2020 г.

Четиринадесета неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че трябва да пристъпваме винаги с постоянство към Него, особено когато Му се молим и просим да удовлетвори нашите нужди.

"Прогледай, твоята вяра те спаси." (Лука 18:42)

"Много неща, когато се обединят, са полезни. Но разделени, стават негодни, дори унищожителни. Същото е и с вярата и любовта. Обединени, те чудотворят, а разделени - съблазняват и причиняват зло. Това се вижда и от неделното свето литургийно Евангелие (Лука. 18:35-43).

Иисус Христос се приближавал до град Йерихон, разказва св. апостол и евангелист Лука, и близо до градските порти Той извършил едно от последните Си чудеса. Сторил още едно добро на страдащото човечество. Древен обичай било до градските порти да стоят бедните и страдащите люде и да просят милостиня от жителите и гостите на града. Сред тези хора при входа на Йерихон стоял и един слепец. И той също се надявал на любовта и състраданието на минаващите, но не предполагал, че ще получи такава голяма милост. Като чул шума от приближаващите се хора, попитал какво става. Отговорили му, че минава Иисус от Назарет. Слепецът знаел за Иисуса Христа. Той бил чувал за дивните чудеса, които Христос вършел, за благодеянията, с които обдарявал страдащите, за славата, която се носела за Него по цялата страна. Всичко това събудило у слепеца радостна надежда. Забравил за милостинята, която очаквал да получи, и с всички сили завикал: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" Но народът, който съпровождал Иисуса Христа, както и излезлите да Го посрещнат, негодували и смъмрили слепеца да замълчи. Ето как в този момент у тях действала само вярата, но любовта отсъствала. Целият народ вярвал в Него, защото бил свидетел на чудесата, които Той извършил. Радвал се на прекрасните думи, които излизали от устата на Спасителя. Народът вярвал, но неговата вяра била външна, била повърхностна. Вярата била отделена от любовта.

Ако наистина искаме да обновим духовния си живот, трябва да се изпълним с истинската Христова любов. Само тогава и ние като Йерихонския слепец ще видим истинската Светлина и сами ще бъдем светлина на света. Дай, Боже, да бъдем тези носители на светлината, та хората, като видят добрите ни дела, действащи чрез Христовата любов, да прославят нашия Отец, Който е на небесата. Бог да помага на всички ни. Амин."

В рубриката "Съвременна Библия" - ще прочета първия псалом от библейската книга "Псалтир". Един псалом - две картини. Първата картина рисува дърво, посадено при потоци води, готово да даде своя плод. Втората показва рееща се във въздуха и завихрена от вятъра суха плява. Всеки човешки живот се илюстрира в една от тези картини. Ти можеш да бъдеш дърво, закоренено край вода или плява, носена от въздушните течения. Кое определя картината на нашия живот? Кой е истинският, свободният, щастливият живот – на дървото при водата или на плявата във вятъра? Псалмопевецът ще ни подскаже отговорите на тези  въпроси.


Още от По пътя към храма