Съкровище от видинското село Костичовци е сред най-ценните у нас

| обновено на 12.02.20 в 16:39
Фрагмент от ''Цветовете на деня'', 12.02.2020г.


Съкровище от видинското село Костичовци, открито още през 1966 година, стана известно на местната общественост едва през последните дни, когато се заговори за подготовката на третата българска изложба в парижкия музей "Лувър", и то бе посочено сред възможните експонати.
Най-възрастният жител на Костичовци - 90-годишният Стоян Георгиев, каза, че е чувал за съкровището и сподели предаденото му преди години от други местни хора:


"Съкровището се е намирало в местността "Селски дол". Този, който го е заровил, е писал и е предал книгата на първородния си син. Може би над 25 поколения са минали, но то си е стояло в чешмата. Иманярите са си копали покрай нея, но не са се сетили да повдигнат плочата. Този, който е знаел от книгата, е дошъл и е взел това, което му е трябвало. Останало е само гърненцето, за да видят, че златото е извадено."

Стоян Георгиев, най-възрастният жител на Костичовци. Снимка: Радио Видин

Справка в Националния археологически институт с музей при БАН показа, че откритите край Костичовци ценности са част от фонда на институцията и в момента са включени в изложба. Зам.-директорът на института доц. Стефан Александров обясни:


"Данните са доста оскъдни в нашия архив. Съкровището е открито вероятно през 1966 година, като липсва всякаква информация за мястото на откриване, като изключим, че е около село Костичовци. То е откупено от Теофил Кръстев през ноември 1966 година за сумата от 300 лева. Оттогава се съхранява при нас. Това, което е предадено, се състои от 3 броя цели невестински венци и 6 елемента от такива, 3 броя наушници, 9 гривни и 2 копчета, изработеки от сребро с позлата. Според въпросния човек те са били поставени в един меден съд, който той е намерил и предал в Археологическия институт с музей, както сме се казвали тогава. Най-вероятно съкровището се датира от 16 век. В момента тези експонати са в една изложба в Казанлък, която е посветена на късносредновековното българско изкуство. Така че, известно е на специалистите, а сега с тези изложби става известно и на по-широк граждани."

Снимка: Кристиян Желязков, уредник в Исторически музей Искра Казанлък

В изложбата "Късносредновековни съкровища от фонда на НАИМ при БАН" са включени над 240 експоната от едни от най-богатите съкровища от епохата на Късното средновековие. Представени са накити от някои от най-важните съкровища, сред които са и тези от берковските села Главановци и Горна Бела речка, Василовци, Ломско и Костичовци, Видинско. Предполага се, че представените съкровища са дело на майстори от Чипровската златарска школа. Историческите сведения доказват, че освен като султански монетен двор през ХVІ в. Чипровци се е развил и като ювелирен център.


Интересът към изложбата е много голям, затова вече два пъти е удължаван срокът на нейното гостуване в Казанлък, обясниха от местния исторически музей "Искра". Експозицията ще остане в града до края на месец март, а след това ще продължи да представя изкусните произведения на българските майстори и на други места.


Още от Музикални вечери