Аркади Шарков за COVID-19: Паниката е враг и за икономиката, и за здравеопазването

Интервю на Петър Волгин с Аркади Шарков

Тъй като в съвременния свят твърде много информация твърде бързо достига до адресата, винаги се създава паника, коментира по повод страховете на обществото във връзка с разпространението на новия коронавирус COVID-19 Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП.

„Преди години беше птичият грип, преди това „свинският грип“, но тогава не беше навлязла толкова силно електронизацията на медиите, както и спекулата беше в съвсем други аспекти. Фейсбук нямаше такова влияние“.

Необходимо е и ние като граждани да бъдем дисциплинирани, отбеляза анализаторът и призова:

„Когато и ако ви се наложи да ви бъде наложена карантината,  то останете си у вас 2 седмици, подгответе се добре, за да не се създава допълнително стрес за самата система, дори и да нямате дадения вирус, дори и да няма подобно заболяване, хората трябва да следват това, което им се казва от страна на здравните власти, защото те са именно тези, на които трябва да се разчита в моменти като този“.

По казуса за издаването на болнични на хората, които трябва да останат под карантина, експертът коментира, че е добре да има приоритизиране на случаите:

„Когато става въпрос за издаване болничен за карантина би следвало да има приоритизация на кого и кога е нужно да влезе под карантина, като това най-вероятно, най-сигурно и най-логично би следвало да бъде, когато някой пристига от страна, отбелязана на картата, като регион, в който вече има епидемия от това заболяване“.

Приоритизацията е начин да се създаде буфер срещу рисковете да се изхарчи бюджета на НОИ и да възникнат проблеми за други граждани, на които им се налага поради други причини да използват болнични, обясни Шарков.

Влиянието на епидемията върху растежа е неминуемо, но за икономиката паниката от коронавируса е основният негативен фактор, посочи експертът. Той напомни, че част от дейностите, особено висококвалифицираните, биха могли да се извършват и дистанционно:

„Когато говорим за липса на хора от работа, следва знаем, че в 21-ви век немалка част от работа, с изключение на нискоквалифицирания труд, може да бъде извършвана и от къщи. И в този аспект има частично решение на проблема. Но макрообстановката е това, което е препъни камъчето - в следствие на коронавируса и вследствие на паниката около коронавируса".

За българската икономика отрицателно влияние би имала по-скоро макроикономическата ситуация, смята Шарков.

Аркади Шарков

Каква е заплахата за европейската икономика

Италия е пред рецесия, тя вече е почти в техническа рецесия. Това е отпреди да се разпространи коронавируса - Италия имаше съществени проблеми със своята икономика, ръстът и беше твърде нисък. В момента следствие и на спирането на част от търговията с Китай, и в следствие на лошото управление на Централната банка, тези проблеми започват да се задълбочават“.

„В Германия, като основният двигател на еврозоната, започва да се засяга икономиката. Очаква се в първото тримесечие да има забавяне и да се доближи ръстът до 0,1 процент, което е почти стагнация…Но Германия може да издържи такава стагнация, понеже е най-силна и най-мощна икономика в ЕС, за разлика от нас, за които стагнацията би действала абсолютно катастрофално….Така, че най-застрашени биха били икономиките, които към момента не осъществяват достатъчно висок ръст“.

Какви мерки могат да вземат европейските институции - Европейската комисия и Европейската централна банка, за противодействие на заплахата от рецесия?

Според анализатора възможностите на европейските институции да въздействат със средствата на паричната политика или икономическите стимули са ограничени:

„В такива моменти какво се прави? Това, което едната икономическа школа казва е, че би следвало да се влеят пари в икономиката, за да се създаде като кризисна мярка повече потребление, съответно и повече харчене. Проблемът е, че това се прави веднъж и се прави именно в такива кризисни моменти, а Европейската комисия прави това вече от години поради забавянето на икономическия цикъл. Другото, което може да направи Европейската централна банка, но няма как да го направи в момента, е да създаде още по-отрицателни лихви. Но вече няма накъде  - тоест не може да се подходи към проблема от ъгъла ЕЦБ. И логично това, което ще направи Комисията, е да започне да вкарва финансови инжекции. Това в ситуация като днешната би създало единствено инфлационни балони, които в по-късен етап, опитвайки ЕК постоянно да задържи ситуацията стабилна в еврозоната, да създаде криза с много по-продължителни и негативни ефекти“.

Затова криза и рецесия е възможен вариант, като следствие от паниката, свързана с коронавируса, смята анализаторът.

„Паниката е най-големият враг на всяка една система – от икономическата, до здравната“.

Заради паническото изкупуване на медицински маски и дезинфектанти може да се стигне до недостиг на такива консумативи в болниците в България, предупреди Шарков:

„Това са изключително панически действия от страна на гражданите, които могат да навредят реално на медицинската помощ в България, на която после самите граждани ще разчитат".

Хората трябва да подходят рационално, призова Шарков:

„Слушайте лекарите, слушайте официалните лица, които се изказват по темата за коронавируса, а не  разни постове с конспиративни теории в социалните медии, които целят единствено да създадат паники“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Още от Хоризонт за вас