А. Попхлебарова: Всички трябва да си помагаме

Антоанета Попхлебарова:



Епидемията направи държавните граници несъществуващи  и днес мислим за всичките си познати и приятели по света като за съседи. Всички сме в една обща „лодка“ и трябва да си помагаме, така смята Антоанета Попхлебарова, която основа преди години във Варна Младежката доброволческа организация PTPI „Делфините“.

Антоанета Попхлебарова дълги години работи за подобряване на ситуацията в домовете за деца. Доброволчеството е в сърцето й и не се спира пред нищо, за да е там, където може да помогне. Пътешественик по душа изминава хиляди километри, за да се срещне с хората, които подкрепя, а след това не спира да поддържа връзка с тях. Преподава и английски език почти денонощно, особено в ситуация като днешната.

„Никога не съм се вълнувала толкова много за всичките ми приятели в различни части на света, така както се вълнувам в момента за приятелите си в Китай, за приятелката си в Бергамо и в Америка. Интересно е това, което научавам от моята колежка и приятелка Джи Лу от Гуан Джоу. Те се връщат към нормалния си начин на живот, но те много, много строго спазваха карантината и все още всички ходят с маски. Тя веднъж ме видя на една снимка как съм без маска и толкова много ми се накара. Каза ми, че ако това нещо стане в Китай ще ме глобят много. Изобщо не трябва да си мислим, че маските са само за болните, а е лично задължение на всеки за спазване на хигиената.“, сподели Попхлебарова.

Днес повече от всякога трябва да общуваме помежду си, за да не губим връзката и е добре, че можем да правим това чрез средствата за информационни технологии. Именно така Антоанета научава и какво се случва в къщичката на сирачетата в Непал, с която общува в момента. Там има 33 момиченца без родители и те в момента нямат с какво да се отопляват, защото нямат дърва.

Българите сме отзивчиви и добронамерени и в това се уверявам все повече и повече с всяка една коледна кампания на младежката доброволческа организация PTPI „Делфините“, смята „майката“ на организацията, както я наричат всички днес. „Особено варненци сме изключително задружни, когато трябва да се събере помощ за някого.“, допълва тя.

Като българи трябва да осъзнаем всички благословии, които имаме дори и само тази да имаме сапун и течаща вода. Или пък собствен апартамент, а също и магазин наблизо, в който да отидеш и да си напазаруваш необходимото.

Изобщо не трябва да мрънкаме и да се оплакваме. Винаги сме мечтали да имаме свободно време – сега го имаме. Сега е време да се замислим какво можем да направим за себе си и как можем да помогнем на другите без да им навредим, сподели още Антоанета Попхлебарова.


Още от БНР уеб