Недялко Славов: Природата ще ни спаси и този път през аварийните си изходи

Писателят трябва да филтрира мрака и да дава надежда на хората

Разговор на Дарина Маринова с Недялко Славов в ''Артефир''

Уединението и самоизолацията са трудни за някои хора, но те са естествени и търсени за една определена професия – поетите и писателите. Време на творчество или време като за всички останали? Ето какво сподели по темата писателят Недялко Славов в "Артефир".

Писателското уединение е по-различно

"Чувствам се като всички останали, защото ние сме социални животни, според древните философи. Липсва животът, липсва движението и не е естествено да са пусти улиците. Писателкото усамотение е по-различно, защото то е самопожелателно. В случая не си го пожелаваме сами – пожелава го една безока ситуация. Едното е творческа самоизолация, другото не е. Другото акумулира други енергии. Човек, както казва Шандор Петьофи, две неща би желал на земята – това са любовта и свободата. И светлината, разбира се."

Коя камбана спасяваме в момента

"Задължение на всеки един писател е да реагира на времето си. Аз съм от този тип писатели, така че съм сраснат с това линейно време, което ми е дадено. Мисля, че всички тези събития имат втори план. Времето ще покаже, нека да минем тоя Рубикон... Откакто свят светува, се е спасявало едно нещо – човекът. Доброто и злото винаги са били в тая битка. Само че злото винаги е имало много лица, докато доброто – едно и също лице."

Ние сме произведени изкусно, но сме настроени фалшиво

"Аз не мисля, че е настъпил краят на света. Имам чувството, че се борят големи сили за самия човек. Моето лично виждане е, че ние сме настроени на 432 херца и това го казват големите умове. Това е Вердиевото "ла", това е цялото ни съзвучие с космическото трептене, числото на Фибоначи... Това са много сложни аритметични изчисления и са много простички. Те ни пригаждат към вибрациите на Всемира и правят нашия духовен и телесен мир в съзвучие. Когато се промени тази настройка, се променя и човекът. Хем сме сложни, хем сме много елементарно съставени. И това непрекъснато желание от векове да се бърника, да се човърка, да се променя човешката природа в името на някакви хипотетични налудничави идеи е винаги пагубно."

В момента най-важните хора са лекарите, хората на духа, които правят връзката с Бога – духовните лица в храмовете

"Писателят трябва да филтрира мрака и да дава надежда на хората, още повече, че и той е простосмъртен. Да не допускаме паника. И това ще отмине."

Свикнахме да употребяваме брутално природата, а не да я обичаме, казва писателят.   

"Природата ще ни спаси и този път през аварийните си изходи". Това казва един от моите герои в току-що довършения ми роман "И станах река". Никой не е казал, че животът е подарък – той си е борба. Природата се задъхва и ние трябва да си намерим естествената вибрация в тая природа." – смята Недялко Славов. 

Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Той е сред най-успешните съвременни български писатели. Автор е на романите „Камбаната“, „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, поетичния сборник „Мраморни години“, пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, сборника „Филипополски разкази“. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. За книгите си е получил много награди, сред които Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“, награда „Хеликон“ (2015, 2016), „Цветето на Хеликон“, награда „Иван Николов“, награда „Пловдив“ и др.
Още от Артефир