Тимъти Съмърс: Навлизаме в нов период на историята на Хонконг

Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Събота 150''

Една държава, две системи - така се дефинират отношенията между Китай и Хонконг от 1 юли 1997 година. Ден по-рано с грандиозен парад Великобритания и Китай отразяват промяната, при която Лондон връща Хонконг на Пекин, но с условието, че в следващите 50 години ще се запази западният начин на живот.

С годините Хонконг се превръща в притегалетен център за много китайци, които търсят възможност за успех извън опеката на Китайската комунистическа партия. Западноевропейци, американци и канадци пък са привлечени от модерния начин на живот във все по-силния финансов център. Административният регион с особен статут преживява няколко тежки момента с огромни протести, но през втората половина от 2019 година ситуацията излезе от контрол, когато студенти се барикадираха в Политехническия университет, а насилието взе връх. Още тогава хватката на Пекин се затегна по начин, който демократично настроената част от обществото не прие.  

Ударът от кризата с коронавируса утежни ситуацията, която освен всичко останало е и заложник на отношенията между Съединените щати и Китай. През май Пекин обяви намеренията си да гласува нов закон за националната сигурност, който още веднъж да затегне контрола над Хонконг. Това се случи точно на символичния 30 юни. 

Премиерът Маргарет Тачър обявява, че целият Хонконг трябва да бъде върнат в Китай в полунощ на 30 юни 1997 г. Би било практически невъзможно британците да задържат Хонконг, докато връщат Новите територии. Районът съдържа половината от населението и цялото му водоснабдяване.

Най-важното условие - през 50-те години на преходен период западният стил на живот ще се запази в административния регион. Говорим за една държава, два режима. Още при подписването на споразумението част от местните жители на Хонконг протестират - срещу Маргарет Тачър, защото се чувстват предадени. Вечерта на 30 юни 1997 година в Хонконг:

"Бавен марш към новия ред" - това е коментарът на британския журналист, който отговаря за телевизионното заснемане на парада. 23 години по-късно Хонконг звучи размирно.

Полицията в Хонконг усили мерките за сигурност - 30 юни 2020

Приет е нов закон за националната сигурност в Пекин, с който се затягат наказанията в Хонконг за подбудителство, за насаждане на прозападни възгледи и какво ли още не, което накара светът да реагира остро. Вашингтон дори предложи статут на бежанци на хора, чиито права са нарушени. Последваха остри реакции от Лондон и Брюксел:

"Хонконг е вътрешен въпрос за Китай и намесата на чужди сили и държави е недопустима", заяви говорител на китайското правителство.

"Навлизаме в нов период на историята на Хонконг. Мисля, че това е очевидно, след като беше приет този закон за националната сигурност на 30 юни. Промяната идва след една много трудна година за Хонконг, в която бяхме изправени пред много предизвикателства. Протестите поляризираха обществото и политическите настроения. Законът за национална сигурност в някакъв смисъл е отговор на тези протести, върху който Пекин работи от известно време. Съвсем рационално е да направим подобно заключение. Две много сериозни притеснения аргументират приемането на този закон. Първото е в едно от исканията на протестиращите, което беше за независимост на Хонконг. Второто - стратегическото място на Хонконг в съперничеството между Съединените щати и Китай", заяви в интервю за Събота 150 Тимъти Съмърс, който от 20 години живее в Хонконг и прави анализи за Кралския институт по международни отношения "Чатъм хаус".

"Ако прочетете закона, ще видите, че с него се отваря нова институция, която ще бъде базирана тук, в Хонконг. В нея ще работи екип по националната сигурност, изпратен от Пекин и спазващ законите на континентален Китай. Ако има нещо хубаво, то е, че процесите по него ще бъдат водени от съдилище в Хонконг. В същото време, законът позволява на Пекин да се намесва във всички случаи, когато прецени, че въпросът е важен и има необходимост от такава намеса. В текстовете това е описано като "случай, в който правителството в Хонконг самостоятелно не може да се намеси ефективно.

От политическа гледна точка - криминализират се поведение и прояви, които са в подкрепа на движението за независимост, което набра сила през последната година. Също така насилието по време на протести ще се наказва по-строго спрямо вече съществуващите текстове. По-тежки ще бъдат присъдите за вандализъм - например разрушаването на сгради и друго материално имущество, особено ако те се притежание на правителството в Хонконг".

Не всичко е загубено, убеден е Тимъти Съмърс:

"Може би трябва да кажа и още нещо. Този закон не означава съвсем край на свободата на словото или по-точно казано - на свободите в Хонконг, които познаваме до момента. Все още очакваме по-сериозна реакция от опозицията, както и да имаме повече примери за реакцията на управляващите. Мисля, че все пак възможността да се критикува местното правителство например по отношение на икономическата му политика трябва да остане непроменена. Трябва да мината месеци, ако не и години, преди да сме напълно сигурни как ще се промени обществото зарази тези нови текстове".

И все пак:

"Първи юли е много символичен ден за протестите в Хонконг. Това е факт още от 2003 година, когато първият опит за закон за националната сигурност беше отхвърлен. Много от протестиращите са посветени на своята мисия и вярвам, че това твърдо ядро ще продължи да изразява недоволството си въпреки новия закон. Може би протестът им няма да бъде в традиционния вид, но под една или друга форма ще съществува. Участниците в него със сигурност няма да бъдат толкова много, колкото преди година".

Част от жителите на Хонконг ще обмислят възможност да го напуснат заради новия закон, смята Съмърс. По думите му - след като ситуацията около пандемията от Covid-19 се успокои, не е изключено някои експерти да помислят за връщане в родината си, ако тя е в европейска държава, Съединените щати или Канада. Въпросът е дали и икономическата ситуация ще го позволи. Китайските граждани обаче ще продължат да се тълпят към Хонконг.

"Една промяна, която виждаме през годините, е в демографската структура на населението. Както при повечето развити места по света, ние говорим за застаряващо население. Хората тук нямат много деца. В същото време в Хонконг населението е с много голям мигрантски състав. Говорим най-вече за хора, които идват от вътрешността на Китай.

И тук идва другият голям въпрос за статута на Хонконг като глобален финансов център и прозорец за китайските компании към света. Мисля, че законът за националната сигурност няма да има сериозно отражение върху този аспект от развитието на Хонконг. Основният фактор по тази тема е отношенята между Съединените щати и Китай".

В Хонконг тя изобщо не е розова. От октомври миналата година една от доскоро най-силните икономики в света е в рецесия заради протестите от миналата година.

"Икономиката беше ударена много тежко от протестите през втората половина на миналата година. Негативният ефект беше много по-голям от този, който видяхме през 2014 година. Тогава движението "Окупирай" беше мирно, когато пътищата бяха блокирани за известно време. Миналата година имаше много насилие, което ограничи посещенията на китайските граждани. Хонконг зависи изключително много от туристопотока и услугите. Китайските посетители са много важни. Когато тук пристигнат хора от Пекин и Шанхай, обикновено харчат много пари.

И в момента, когато икономиката на Хонконг вече беше в тежко състояние, тя бе ударена и от Covid-19. Както и при другите икономики по света, ефектът от ограниченията заради коронавируса имат много по-сериозен ефект върху икономиката от протестите в краткосрочен план. Няма как да е по друг начин, защото икономиката буквално бе "изключена" за шест месеца. Хонконг е глобален и много отворен град, който зависи от свободното движение на хора, капитали и стоки. Когато има някакво прекъсване на тези процеси, Хонконг страда много".

Обществото на Хонконг също страда - и то най-вече от разделение. Още при размириците и местния вот миналата година се очерта червената линия между поддръжници и противници на Пекин. Сега тя става още по-плътна, а като че ли първата победа е за хората, които подкрепят твърдата ръка на президента Си Цзинпин.

"Новият закон носи промяна. Сигурен съм в това. Някои хора се притесняват повече да се включат в политически активности. Вече е известно, че някои от тях премахнаха акаунтите си в социалните медии, за да не попаднат под ударите на закона", заяви Съмърс.

Репортажа на Марта Младенова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150