Доминик Мейер – епоха в историята на Виенската Щатсопер

Приключи 10-годишният успешен мандат на  Доминик Мейер като директор на Виенската Щатсопер. По този повод театърът публикува впечатляваща художествена статистика. В периода от 2010 г. до 2020 г. тук бяха представени 3 800 спектакли - общо 122 различни оперни заглавия от 57 композитори. Репертоарът на театъра беше обогатен с барокови творби. С разнообразие впечатляваше и балетната програма в афиша. Заетостта на местата в салона достигна 99%, а годишните приходи от продажба на билети нараснаха от 28 милиона евро през 2010 г. до 37,5 милиона евро през  2019 г.  По време на „ерата Доминик Мейер” на пулта на Щатсопер се изявиха някои от най-големите диригенти, сред които Кристиан Тилеман, Зубин Мета, Рикардо Мути, Густаво Дудамел и др., а на сцената многократно гастролираха всички световно признати  оперни певци.

Доминик Мейер направи лична равносметка в ексклузивно интервю за Българското национално радио, обръщайки поглед назад към 10-годишния период, през който беше директор на Щатсопер.

“Ще запазя прекрасни спомени от моя мандат тук. Виенската Щатсопер е водеща институция и  център на културния живот в  Австрия. Разбира се, многобройни бяха успешните премиери, мащабните сценични проекти, които се осъществиха и се превърнаха в събития, както операта “Троянци“ от Берлиоз например. Но незабравими ще останат и отделни музикални моменти, които лично за мен означаваха много: една репетиция с оркестър, на която тенорът Пьотр Бечала изпълни за първи път арията на Каварадоси “E lucevan le stelle“ от трето действие на операта “Тоска“ – това  бих определил за себе си като звезден момент, или конкретен оперен пасаж – например звука на кларинета в сутрешната сцена от “Кавалерът на розата“.  Разбира се, една от кулминациите в моя мандат беше  отбелязването на 150-годишния юбилей на Щатсопер през 2019 година с поредица от събития – премиера на операта “Жената без сянка“ от Рихард Щраус, а след това и тържествения концерт на открито пред операта."

"Друг аспект на моята дейност като директор, с която се гордея, е въвеждането на новите технологии в театъра. От 2013 г. стартирахме live streaming на 45 спектакъла всеки сезон, които оставаха на запис и сега, по време на lockdown периода, породен от пандемията, ние разполагахме с архив от 350 оперни и балетни заглавия. Друго удобство, което осигурихме за нашата публика, са индивидуалните таблети, прикрепени към всяко място в салона, на които могат да се проследят субтитрите на оперите на 8 различни езика по избор. И, разбира се, големият екран пред Операта, на който безплатно и директно се излъчват  много от спектаклите на театъра.“

През юни 2020 г. Доминик Мейер беше обявен за почетен член на  Виенската Щатсопер и на Виенската Филхармония.

“Аз съм вторият директор в историята на Щатсопер, който е удостоен да бъде почетен член на Виенската филхармония. Първият е Рихард Щраус. Смятам, че съм в добра компания! За мен това е най-важното отличие, което съм получавал. Моята връзка с Виенската филхармония е наистина специална и датира отдавна. Като директор на театър “Шанз-Елизе“ в Париж ги канех редовно за концертни гастроли и през 2007 г. именно представители на ръководството на този оркестър ми дадоха идеята и ме подкрепиха  да се кандидатирам за  директор на Виенската Щатсопер. Тъй като филхармонията е паралелно оркестър и на операта, от огромно значение беше новият колективен договор, с който по време на моя мандат регламентирахме графика и ангажиментите на оркестъра и постигнахме баланс.“

Доминик Мейер споделя и свои размисли за Виенската Щатсопер като репертоарен театър, за който от голямо значение е поддържането на щатен ансамбъл от солисти.

Щатсопер има традиция и възможност да кани за гастроли най-големите оперни звезди. Заедно с това една от важните отговорности за мен беше поддържането и развитието на щатната трупа от солисти, тъй като това е репертоарен театър. Всяка година съм присъствал на прослушвания на средно 800 млади оперни певци. Когато избирах най-талантливите от тях и ги назначавах в ансамбъла на Щатсопер, аз се грижех не само за тяхното професионално  развитие, но и за оформянето им като личности.  Всеки изпълнител по принцип е различен като глас, способности, като характер и психика и подходът трябва да бъде индивидуален. Необходима е много дипломация, за да ги убедя коя роля е подходяща за тях и коя не. Старая се да ги предпазвам от грешки. Аз съм директор, но за младите солисти в театъра често съм бил като баща и психолог. Радвам се, че те са мое откритие и съм допринесъл за тяхното израстване като артисти. По тази причина, когато планирах заключителния концерт за края на моя мандат, реших да включа само солисти от ансамбъла. Можех, разбира се, да поканя Анна Нетребко и Йонас Кауфман, но съзнателно исках да бъдат тези млади изпълнители, които образно казано съм открил и отгледал. Сред имената на участниците бяха Валентина Нафорнита, Олга Безсмертна, Маргарита Грицкова, Светлина Стоянова и др.“

По време на 10-годишния мандат на Доминик Мейер като директор на Виенската Щатсопер българският сопран и Красимира Стоянова имаше голяма по своята значимост роля в репертоарния афиш на театъра.

“Красимира Стоянова е една от най-големите, топ оперни певици в света! Тя има прекрасен глас и изпълненията й са белязани със стил. Тук изпълни  десетки централни сопранови партии, сред които  премиерите на “Дон Карлос“ , “Русалка“ и  “Ариадна на Наксос“, а също така спектакли на “Отело“, “Анна Болейн“, “Кавалерът на розата“ и др.  Във Виена тя е много харесвана като изпълнител, а аз я ценя и като изключително стойностен и етичен човек. Бих си пожелал 100  певици като Красимира Стоянова!“

Уникален в оперния свят е фактът, че от началото на 2020 г. до края на месец юни Доминик Мейер ръководеше паралелно  два от реномираните оперни театри в света -  беше директор на Виенската Щатсопер и генерален интендант на Миланската Скала.

“Така се стекоха обстоятелставата. Предишният интендант на Миланската Скала Александър Перейра напусна поста преждевременно - още през декември 2019 г. Наложи се аз да встъпя в длъжност по-рано и по съвместителство да ръководя  двата театъра. Не беше лесно – непрекъснати полети между Виена и Милано, много ангажименти. А през месец март внезапно започна и пандемията от Covid-19  и аз трябваше в рамките на 10 дни да затворя и преустановя дейността на два водещи оперни театъра в Европа. Работех онлайн от своето жилище във Виена и телефонирах непрекъснато. Като директор и интендант се ангажирах и със социалния аспект на тази криза, която засяга персонала на театрите. А бюрокрацията във Виена и Милано се различава коренно - от законовите разпоредби до функциите на профсъюзите. Около 12 пъти се наложи да променяме програмата на Миланската Скала за есента на 2020 г., включително договорите на изпълнителите. Но аз съм щастлив да бъда интендант на този театър, към който изпитвам изключителен респект. Това е чест и е много престижен пост. Миланската Скала заема второ място в класацията  на най-популярните италиански брандове. Това е показателно колко значима е Миланската Скала за италианците. Тя е един стълб в културата на Италия със своята забележителна музикална история и мястото, което й е отредено в обществото. Планираме старт на сезона през септември с изпълнение на “Реквием“ от Верди в памет на жертвите от пандемията Covid-19. Първо в Миланската Скала, а след това ще представим творбата в Бергамо и Бреша, които бяха най-засегнатите градове в Италия. В средата на септември ще осъществим концерт с Девета симфония от Бетовен – това произведение ще бъде нашето позитивно, оптимистично послание и призив за хуманност. Като солистка на 9 симфония ще се представи Красимира Стоянова.“

През месеците на lockdown Доминик Мейер провеждаше като интендант на Миланската Скала онлайн разговори под мотото „ Conversazioni sul Teatro“, а една от специално поканените събеседнички беше Райна Кабаиванска.

“Винаги съм се възхищавал на Райна Кабаиванска. Тя е обожавана в Италия и притежава неповторимо излъчване като личност. Когато поканих Кабаиванска за гост в своята онлайн рубрика, тя веднага се съгласи. Резултатът беше едночасов великолепен и интересен разговор с нея.“


Още от Каста дива