Длъжници на длъжниците

''По пътя към храма'', 23.08.2020 г.

В единадесета неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа.

"Царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си" (Мат. 18:23).

"Братя и сестри,

в светото Евангелие има мисли, които щом чуем или прочетем, веднага разбираме величието на Христовото учение. Да се спрем на притчата за милостивия цар и безмилостния слуга. Тя започва с думите: "Царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си..." Никой да не се смущава от израза: царство и цар. Иисус Христос често е сравнявал небесният мир с царство и Бога с Цар - Творец и Промислител. Бог е неограничен по Своята власт над всичко и е абсолютен Владетел на вселената. Човече, готов ли си да вършиш това, което Бог ти повелява? Той е твой Творец, ти му принадлежиш изцяло. Желаеш ли да Го изповядаш безусловно? Можеш ли всичко, което ти предлага, онова, което ти знаеш или не знаеш, да го приемеш и вършиш, без да Му се противиш? Опитай да изпълниш Неговите заповеди, които ще те въведат наистина в едно ново, непознато за тебе досега царство.

Ние, хората от днешния свят, не правим лесно тази крачка. Съгласни сме да имаме своя религия, но не желаем Бог да е над нас. По-добре ни е да стоим на трон, па макар той и да е разклатен. Желаем сами да разпореждаме със себе си и с всичко около нас. При това всеки забелязва, че ние не сме господари на своя живот. Не ние създаваме неговите закони, зависими сме от много неща. Често сами виждаме, че сме виновни за своите погрешни постъпки. Заемем ли се сериозно с нашата отговорност, непременно ще стигнем до Бога. Той не зависи от нас, а ние зависим от Него. Ние можем да забравим Бога, но с това не можем да Го отстраним. Когато грешим тайно, водим себе си към смърт. В словото Божие се казва: "Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?" (Екл. 7:17).

Братя и сестри,

тайната на благочестието ни се състои във връзката ни с Бога и нашето отношение към другите. Тя не е никога двойствена. Грешим ли пред човеците, не сме изправни и пред Бога. Не можем да получаваме обичта на небето, ако не обикнем човеците на земята. Който не прощава, не е милосърден и показва, че не е почувствал Божието милосърдие и обич. Ако простим, ще ни се прости. Ако ли не простим и на нас няма да се прости (Мат. 6:14-15). Христос не се нуждае от нашите гръмки речи, а от милостивото и любвеобилно отношение към другите. Не нашите думи за прошка, а любовта ще ни помогне. Прошката само ще е свидетелство, че наистина сме Христови последователи.

Но как да стигнем до нея? - По пътя, посочен от днешната притча. Бог прощава милионите наши грехове. И ние да простим на нашите околни и близки! Амин!"

Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия"в Ухан, градът откъдето тръгна коронавирусът, тече купон. В мрежата се публикуваха колоритни снимки и видео на пълните градски басейни с мощно озвучено технопарти за хиляди млади хора. Няма дистанция, няма маски! Март - всички бяха в къщи! Август - всички са навън! Септември - чакаме нареждане! Как се постига това? Употреба на страха - това е оръжието. Всеки се страхува за живота си. Всеки човек иска да спаси живота си Но ето тук идва парадоксът на Христос:ойто иска да спаси живота  си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма