Пътуването на един музей през времето

Интервю на Диана Дончева с Веселка Тончева

Кино „Кабана“ в София ще покаже премиерно филма "От къщата с куклите до жълтите павета", който разказва историята на Националния етнографски музей.

„Къщата с куклите" е свързана със създаването на Етнографския музей. В част от своята история той „живее“ в една вече несъществуваща къща на т.нар. опашка на коня – на паметника на Цар Освободител на площад „Народно събрание“. Къщата е била унищожена през 1944 година, обясни в предаването "Преди всички" сценаристът на филма - етнографът Веселка Тончева

Създателите на филма са извадили от държавния архив малко познати фотографии на тази къща. По времето, когато музеят се помещава там, за първи път се появяват манекените, върху които са поставят носиите. Хората са ги наричали „куклите“, затова и сградата е останала в народната памет не като „музеят“, а като „къщата с куклите“.

БГНЕС

„Представете си младата столица, която е била сравнително малък град, в който започват да прииждат хората от селата – те все още ходят облечени с тези носии. И това е много интересен културен феномен: ти да видиш облеклото си изложено, експонирано като някаква ценност. Едно такова осмисляне на националното има още в онези години“, посочи Тончева.

БГНЕС

Разказваме не просто историята на музея, а историята на времето, в което живее музеят, на времената, в които живее. Той преминава през царска България, през това време на европеизиране, през социалистическия период, който тотално променя картината и отношението към традиционното, към фолклорното – това разделяне на материална и духовна култура, което се прави тогава и има доста изкуствен характер. И последното време – след 1989 година, тоест три различни „епохи“. И ние поставяме музея във всяко от тези времена“, разказа етнографът пред БНР.

БГНЕС

В работата си по филма екипът, създал филма, е прекарал три месеца в Държавния архив. Там са открили детайли около назначаването на етнографа Димитър Маринов за първи директор на музея от Министерството на просвещението и как преди да бъде създаден самият музей, Маринов е бил командирован в Европа, за да види „как се прави музей“.

При една от бомбардировките, унищожили „къщата с куклите“, се унищожава и сбирката с хлябове, отбеляза още Веселка Тончева.

И тогавашният директор Христо Вакарелски – много значим наш етнограф, пише писмо, изпраща го до села и паланки и приканва хората да направят обредни хлябове със съответната украса и да ги изпратят до музея. И днешната наша сбира от хлябове се състои именно от тази доброволна дейност, от тази акция. Хората изпращат множество хлябове, с описание, със символиката, с обредното им значение.“  

Цялото интервю с Веселка Тончева чуйте в звуковия файл.
Още от Преди всички