Нашите врагове – наши благодетели

''По пътя към храма'', 04.10.2020 г.

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. Също така, в зависимост от нашето благоразположение към Бог и Неговите заповеди, ще се отнесе и Той към нас. Според нашата вяра и любов ще получим онова, което заслужаваме. Човекът е създаден със свободна воля, което налага именно такова отношение.

"В началото на днешното литургическо четиво Иисус казва думи, които сякаш поддържат споменатите егоистични ценности на капитализма: "Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лук. 6:31). Ясно и просто "златно правило". Нали и древните римляни, съвременници на Христос, имат подобни изрази и поговорки: "Do ut des" (Давам, за да дадеш) или девизът на шуробаджаначеството: "Asinus asinum fricat" (Магаре магарето търка). Но следващите слова на Спасителя рязко променят тона: "И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото" (ст. 32-34).

Но Христовата заповед означава много повече от обикновено подражание. Ние не можем да обичаме, да правим добро, да даваме заем от себе си, защото, обективно погледнато, ние нямаме нищо. Раждаме се и умираме голи на този свят. Ако се преструваме, че това не е така, ако се опитваме "да играем на Бог", ние заблуждаваме единствено себе си. Не сториха ли същото Адам и Ева в райската градина, когато се правеха на богове, подлъгани от лукавата змия (Бит. 3)? Единственият начин, по който ние можем да бъдем подобни на Бога е да правим това, което Той прави, да се потопим напълно в Него, да бъдем изцяло в единение с Него. Когато се потопим в Бога и се слеем с Бога, всяка наша мисъл става Негова мисъл и всяко наше действие – Негово действие. Нашата любов е Неговата любов и ние я споделяме, защото сме я получили от Него. Това е, което светите отци наричат "теозис" (обожение) – да станем по благодат това, което Бог е по природа. Това е върховната и дори единствената цел на християнския живот. Това е истинското християнско поведение. Това е пътят към щастието, спасението, вечния живот, а не преходните светски стремежи като секс, кариера, пари, за които живее потъналият в злото свят. Ако всички ние живеем по този начин, човечеството ще се преклони пред християнството и няма да има хулители като Ницше, който ехидно нарича християните "врани, кацнали върху труп"."

Доц. д-р Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" - може би имате чувството, че светът ни се разпада. Всяка новинарска емисия се грижи това усещане да расте. Какво ще се случи? Накъде отиваме? Казва ли нещо Библията по въпроса? Да! Божието Слово говори за света, неговата история, настояще и бъдеще. Ако сте любопитни какво е бъдещето на творението ни според Библията, чуйте това издание на "Съвременна Библия"! Онова, което ще чуете, ще ви зарадва... стига само да повярвате!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма