НСТС обсъжда проекта на Бюджет за 2021

| обновено на 27.10.20 в 11:10
Репортаж на Мария Костова

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание онлайн, на което социалните партньори ще обсъдят проекта на държавен бюджет за 2021 година, както и проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за догодина. Синдикатите, бизнесът и правителството ще разискват и по финансирането на мярката 60 на 40 за следващата година.

За догодина се предвижда увеличение на минималната работна заплата от 610 на 650 лв, универсални детски добавки без подоходен тест, минимално дневно обезщетение за безработица от 12 лв, минимална пенсия от 300 лв и максимална от 1440 лв. при запазване на максимален осигурителен доход в размер на 3000 лв.

Предвижда се всички пенсии от 1 юли да се увеличат с 5% по швейцарското правило.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България прогнозират спад на БВП за 2021 година при различните сценарии от минус 3,5 процента до минус 5,5 процента и се обявиха твърдо против ръст на минималната заплата в период на криза и ръст на безработицата, както и против заплащането от предприятията на първите три дни от болничните. От работодателската организация препоръчват в бюджет 2021 да се включат разчети, които недвусмислено да покажат реализация на конкретни реформи в здравноосигурителната система.

"От АИКБ ще се въздържат от подкрепа за трите проектобюджета", каза в "Преди всички" председателят на организацията Васил Велев. По думите му за тази и следващата година ще се формира много голям дефицит в бюджета - 10 милиарда лева превишение на разходите над приходите:

"С проектобюджета за следващата се актуализира за пореден път и бюджета за изтичащата година. Това е един много голям дефицит, който трябва да си даваме сметка как е формиран, за какво се разходва и далри има съоатветните политики, които да даведът м последствие до неговото ограничаване, до възстановяване на балансирани бюджети ", поясни още Велев.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и БСК се обявиха против увеличаването на минималната работна заплата от 610 на 650 лева догодина и одобряват запазването на 3 000 лева на максималния осигурителен доход. Работодателските организации отново поставят въпроса за промяна в режима на изплащането на болничните. Според БСК предвиденото нарастване през 2021 г. на заплатите в бюджетната сфера с 10% и с 30 на сто за работещите на т.нар. първа линия, както и на минималната работна заплата с 6,6 % се дефинира за пореден път без необходимата връзка със спада на производителността на труда над 3% и БВП през 2020 г. 

Разходите по мярката 60 на 40 в размер на 300 милиона лева за 2021 г. ще финансират процедури приключили до декември 2020 г. , алармират още от бизнеса. Така, на фона на радикалното нарастване на социалните разходи от няколко милиарда лева реалната подкрепа за бизнеса догодина се ограничава до намалената ставка от 9% на ДДС, подкрепата за артисти и творци и туроператори. 

От АИКБ предлагат в подкрепа на икномиката догодина да продължи мярката за подкрепа на заетостта 60/40. 

"Нужна е яснота за обявените от властта 300 млн. лв. за удължаване на действието и - за кой период се предвиждат те - дали има предвидени средства за първото тримесечие на 2021 година?" - пита Велев.

От КНСБ определят проектобюджета за догодина като „щедър“ заради предвидените близо 4,4 милиарда лв. повече като разходи.

От КТ „Подкрепа настояват“ за 50 на 100 ръст на разходите за издръжка на Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и Главната инспекция по труда. И двата синдиката настояват максималният осигурителен доход за догодина да е по-висок от предвидените 3000 лв. и искат поне 17 лв. минимално дневно обезщетение за безработица.

Още от БНР уеб