Председателят на БЛС: От месеци настоявахме личните лекари да могат да издават направления за антигенни тестове. Разбързаха се в последните 20 дни

Д-р Иван маджаров, председател на БЛС за предаването ''Позиция''

Анонсираната от здравното министерство възможност от 1 ноември личните лекари да могат да издават направления за бързи тестове за коронавирус, за което тези се сключи анекс към Националния рамков договор, ще бъде отложена. Личните лекари ще започнат да издават направления за бързи тестове, само когато имат възможност да ги издават по електронен път.

В момента не е възможно тъй като IT специалистите работят по изпълнението на проекта за национална здравна информационна система, чийто първи етап е именно електронното направление и електронната рецепта. Кога ще са готови обаче, все още няма яснота.

"Цяло лято говорим по тази тема", каза за предаването „Позиция” на Радио Варна председателя на БЛС д-р Иван Маджаров:

Още преди месеци беше ясно, че дойде ли есента няма да имаме инструмент с който личните лекари да имат представа с какво се сблъскват в кабинетите си- дали става дума за обикновена вирусна настинка, грип или ковид-19 инфекция. Тогава не се взеха мерки, а едва последните двайсетина дни да се навакса изпуснатото време. Оправданието е, че има нормативни, има и технологични. Оказва се, че IT специалистите се нуждаят от време, за да създадат условията за електронно направление. Министърът на здравеопазването обеща, че до седмица, проблемът ще бъде решен. За мен реалистичното време е по скоро две седмици. Ако до тогава имаме възможност да издаваме електронно направление, това ще бъде успех и до голяма степен ще реши проблема на пациентите които обикалят сега и чакат на опашки пред точно определени лаборатории. Трябва да е ясно на всички, че бързия антигенен тест би трябвало да може да се прави във всяка една лаборатория.

На въпрос за координацията на доброволците за борба с Ковид-19, предвид кризата за медицински персонал и въвеждането на онлайн обучение за студентите по медицина, в една специалност която предполага сериозна практика, д-р Маджаров отговори така:

Д-р Иван Маджаров: Това е притеснение на всички които учат медицина защото не е тайна, че тя се учи практически, не случайно няма задочна форма на обучение тази професия. За съжаление, такива са условията в момента, явно ще трябва да се настройвоме към този модел. До преди да бъде въведена тази дистанционна форма на обучение повечето университети бяха въвели онлайн лекции и практически упражнения. надявам се тази ситуация да се промени по скоро, защото когато в горните курсове трябва да изучаваш клинични специалности ти трябва практика.

Имаше обвинения в двоен стандарт- от една страна са въведени онлайн обучения за да се предпазят студентите, от друга, се призовават последните курсове да бъдат част от борбата срещу Ковид-19. Виждате ли противоречие?

Д-р Иван Маджаров: За мен това е тотално неразбиране на едното и на другото. Онлайн обучението цели прекратяване на събирането на големи групи хора на едно и също време. Студентите бидейки млади и за щастие по леко прекарвайки новата инфекция, стават лесни дифузни приносители на вируса. Работата в отделение е контролирана среда. Работата в болницата е свързана с изпълнението на определени задачи. Това са две различни неща- университетите спират да работят, но болниците продължават. Всички трябва да направи компромиси с формалностите. Ако трябва да търсим кусури, ще дойде и това време, но нека първо се справим с тази криза и след това ще правим анализ, дали нещо е добро или лошо.

Всички многопрофилни болници, независимо от собствеността си, ще бъдат задължени да приемат пациенти с COVID-19. В случай, че лечебно заведение откаже прием на заразен с коронавирус пациент, то ще подлежи първоначално на финансова санкция, а впоследствие ще бъдат предприемани стъпки за прекратяване на договора му с НЗОК. Това бе решено преди седмица на среща между здравния министър проф. Костадин Ангелов, главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и директори на болници. Как се отнася БЛС към отказа на някои болнични заведения да приемат пациенти с Ковид-19, това коментира за Радио Варна председателя на съсловната организация д-р Иван Маджаров:

За да се допусне до това, някой да откаже да приема пациенти, значи държавата не си е на мястото. Министерството на здравеопазването и НЗОК имат всички механизми, да задължи всеки който е получил разрешително за дейност като лечебно заведение, да изпълнява тези си функции. В закона за лечебното заведение е записано, че болницата не съществува сама за себе си, след като веднъж получи разрешение. Отделно в националния рамков договор е записано, че болницата няма право да си избира кога и кого да лекува. Смятам че тук топката е в полето на МЗ и смятам, че такъв проблем скоро няма да съществува. Не всички частни болници отказват да лекуват. В голяма част от тях имат активно работещи Ковид отделения. За пример мога да дам Пловдив където ако частна болница няма реанимация ковид, изпраща екипи в държавните болници, помагат си взаимно. Отказът е характерен за този, който е решил, че само ще се прави на болница в едни спокойни условия- виждаме го и при общински, виждаме го и при частни лечебни заведения.

Въпрос свързан с декларацията на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи които са възмутени от изявленията в медийното пространство на проф. д-р Генчо Начев, изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД и проф. д-р Христо Бозов, декан на Факултета по обществено здраве и здравни грижи в Бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”, според които е възможно медицински сестри в България да бъдат заменени със студенти по медицина и парамедици. Каква е позицията на БЛС по този казус? Сериозно ли се мисли за такова нещо или става дума за лапсус, сгрешена комуникация?

Д-р Иван Маджаров: Не мога да коментирам защото не съм запознат с точните думи на проф. Генчо Начев и за кои места се предполага, че би трябвало да бъдат заменени. Аз от години например знам, че в Спешната помощ не само медицинските сестри, но и лекарите на линейките трябва да бъдат заменени с парамедици. И в това няма нищо лошо, когато се отнася до екип на линейка който отива на адрес. Неговата задача е да се ориентира бързо и да даде бърза помощ. Много е скъпо, не само у нас, а и по света, да изпращаш висококвалифицирани кадри като лекари и сестри да са с линейка из града напред- назад. Обикновено те са в спешните центрове и кабинети и оказват истинската помощ. Така че, дали могат да бъдат заменени лекари и медицински сестри в болници и отделения, разбира се че не. Наскоро в НС имаше предложение, лекарите, клинични лаборанти, със специалност клинична лаборатория да бъдат заменени със завършили специалност биология- практически снижаваш качеството и вековно утвърдени практики. Така че от БЛС категорично се противопоставяме на всякакви опити, някой да измества квалифицирани кадри и да ги замества с по- ниска квалификация защото това понижава качеството на обсулжаве на гражданите. Недостига и дефицита на кадри се решава със създаване на условия за работа и обучение.

(бел. ред. цялото интервю може да чуете във звуковия файл)


Още от БНР уеб