Вяра и все по-силна вяра

''По пътя към храма'', 08.11.2020 г.

Седма неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че Той е готов винаги да ни помага и да ни утешава в нашите немощи и страдания. Чрез лекуването на кръвотечивата и възкресението на дъщерята на Иаир, Господ споделя с нас, че каквито и да сме, Той не ни изоставя, не бяга от нас, а напротив, до нас е и чака да Го приемем в сърцето си и да Му кажем, че Го обичаме и полагаме усилия да бъдем дом на Светия Дух. Господ ни призовава показвайки ни, че трябва да имаме вяра, не просто вяра в нещо, както ние днес сме свикнали, а вяра в Него, Който пострада, бе разпънат и възкръсна заради нас, за човешкия род.

"Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство на религиозната вяра. Мнозина от страдащите възлагат всичките си надежди на медицината, а забравят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи не само здравето, но и животът. Ала тези, които навреме се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се потвърждава и от днес прочетеното литургийно евангелие, разказващо за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата дъщеря, извършени от Господа Иисуса Христа – двата случая – плод на вярата в Него.

Докато Господ Иисус Христос се спрял да разговаря с жената страдала от кръвотечение, идва вестта за смъртта на Иаировата дъщеря. Разговорът с кръвотечивата жена е едно на пръв поглед "ненужно забавяне", което обтяга до крайност търпението и вярата на клетия баща. Но освен за телесното ни здраве и благополучие, Бог се грижи и за душевното ни възрастване и спасение. Понякога Той забавя Своята помощ, за да изпита вярата ни и да изяви в по-голяма мяра неограничената Си мощ. Болките, които понасяме с търпение, ни смиряват; бедите, които изтърпяваме с неотслабваща вяра, ни приближават към Христа; упованието ни в Бога остава единствената ни надежда за избавление тогава, когато човешките възможности достигнат своя предел. И тогава, в най-голямото си унижение и нищета, проумяваме с пределна яснота колко безсилни сме да се погрижим сами за себе си; проумяваме, че не сме господари на живота си, че само по Божия милост съществуваме и в Неговите ръце са животът и смъртта.

Ако се замислим колко опасности ни дебнат отвсякъде и застрашават живота ни: всевъзможни болести, злополуки, природни бедствия, ще разберем, че: чудо е всеки ден, който прибавяме към живота си, чудо е, че сме се съхранили до днес живи и в относително добро здраве, въпреки неразумния си греховен живот.

Братя и сестри, човешкото естество до така степен е увредено от греха, че болестите и страданията са неизбежни. Нека, прочее, в дни на изпитания да не се отчайваме, а да се укрепяваме с думите на Христа: "Не бой се, само вярвай!" И Онзи, Който върна Иаировата дъщеря от смърт към живот, и нас ще укрепява и води към вечен живот. Амин."

Свещеник Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - в репортажа на БНТ "Една нощ с линейка" се сблъскваме с фундаментален човешки проблем. Имаме една човеколюбива система, в която не откриваме човеколюбие. Причината за този проблем е липсата на Бог в съвременното модерно общество. И вярата в Бога, и любовта към човека практически са сведени до статус "утопия". Говорим за тях, но вътрешно сме убедени, че са въздушни постройки. Проблемът е, че целият демократичен свят и неговите системи са построени върху базата на хуманизма. Това означава ли, че висим във въздуха? Утопия ли е идеята за човеколюбие?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма