"Културни войни" с Владислав Апостолов:

Магистратура по диктатура

Коментар на Владислав Апостолов в „Политически НЕкоректно“

Тиранията, цензурата, бруталният конформизъм и задължителното групово мислене не винаги идват с бомби, пушки и танкове, с насилствени преврати и накиснати в кръв революции.

Понякога авторитарното и тоталитарното се настаняват в креслата на обществата измамно леко и меко, едно такова цветно и усмихнато. С декларации и координирани комуникации, с отворени писма в името на справедливостта. С постепенното и миловидно изтласкване на критичното мислене и съпротивата до ръба на пропастта, стъпка по стъпка, неусетно, докато не стане късно.

Зрелищното културно самоубийство на Запада, както тревожно и автентично го описва уважавания и авторитетен майстор на перото и неудобните истини Дъглас Мъри, тръгва от университетите. От разлагащите се хуманитарни специалности, превърнали се в инкубатори на радикали и активисти, които това лято в пълната си „прелест“ разпиляха отровните плодове на десетилетната индоктринация – съборени статуи, осквернени мемориали, подпалени квартали, наръгани и разстреляни опоненти, пребити минувачи и атакувани домове.

Насилието по улиците на Америка и Европа от тази година отдавна се разгръща в умален мащаб из някога престижните западни университети и колежи. Там, където науката бе подменена от радиоактивни лекции по „колониално минало“, „бяла привилегия“ и „теории на малцинствата“.

Там, където студенти и преподаватели се превърнаха в инквизитори и доносници в името на прогресивни тотеми.

За цензурата в западните академии като заразна епидемия с привидно безобидно начало сигнализира един актуален български казус. Студентска организация, подкрепена от неправителствени мрежи и дежурни общественици използва някои спорни изказвания на ексцентричен преподавател от Софийски университет, за да придвижи публичния разговор в желаната посока на официализиране на политическата коректност.


Моделът е до болка познат на всички, които от години наблюдават ерозията на свободното изразяване в западните академии. Обвинения в ксенофобия, безотговорно подмятане на сериозни и исторически термини като нацизъм, заявка за нови правила и осигуряване на среда, свободна от „расизъм и сексизъм“. Настояване за изкореняване на тези лоши работи чрез нова „университетска политика“. Разработена схема с изпробвана матрица от заклинания и предписания. Само се превежда на съответния език.

Тези първи симптоми отдавна са познати на пациента в западните образователни институции. Но там вече са в друга фаза на болестта.

Точно в името на борбата с „расизма“ авторитетният изследовател Чарлз Мъри беше нападнат от побеснели студенти в колежа Мидълбъри, САЩ преди няколко години. Негова колежка постъпи в болница с шина на врата след атаката на тълпата.

По същите причини протестиращи учащи и преподаватели запалиха сгради и потрошиха имущество за милиони в собствения си кампус в Бъркли преди речи на Майло Янопулус и Ан Култър. Протестите срещу свободното им слово оставиха и десетки ранени.

Заради борбата с ксенофобията уважаван учен и автор на световни бестселъри като Джордан Питърсън изнасяше лекции с охрана и трябваше да се занимава с безчет смъртни заплахи.

Точно „активисти срещу расизма“ нападнаха либералния преподавател Брет Уайнстийн преди три години на работното му място в колежа Евъргрийн, САЩ. Уайнстийн се осмели да отиде на работа в ден, официално обявен за „без хора с бял цвят на кожата“. Буквално им беше казано да не идват в колежа. Без бели – това е. Но той отиде и беше нападнат…

Ето го крайният продукт на политическата коректност и борбата с всичките фантазирани –изми. Психоза, антинаука и съвсем реален расизъм. А не като онзи от декларациите.

Уайнстийн осъди колежа Евъргрийн. Както стори с канадския университет Wilfrid Laurier и младата асистентка Линдзи Шепърд. Тя беше подложена на безумна и безобразна инквизиция от колегите си задето пуснала на

студентите лекции на споменатия Джордан Питърсън – яростен противник и критик на фашизма и тоталитарните режими.

Именно той бе сравнен с Хитлер от хора, които виждат нацизъм навсякъде, освен в собствените си тиранични действия.

Последните няколко години ни предложиха изобилие от насилие в името на прогресивните идеали за равноправие без свобода на словото – ранени лектори, опожарени колежи, травмирани и зомбирани студенти, забранени автори и книги. Всичко това е детайлно документирано. В нито един от тези и още десетки инциденти няма никакъв расизъм, агресия или заплахи от страна на нападнатите лектори и преподаватели. Но машината вече е пусната в действие.

И всичко започва с познатото заклинание – „Ама ние сме срещу езика на омразата. Вие не сте ли?“. Каквото и да значи това.

А преди огъня, смъртните заплахи, побоя и маскираните тълпи е имало познатите и кротки декларации и отворени писма. Имало е привидно добри намерения за някаква нищо и никаква политическа коректност. За еластичните цели на вечния активизъм, който с всяка декларация набира сили за неизбежната и насилствена демонстрация.

Системната злоупотреба със сериозни термини като расизъм и нацизъм чертае траекторията на идващата ескалация. Моделът е тестван.

Затова е здравословно да се запасим със скептицизъм пред лицето на епидемията в академиите. Да се имунизираме от всякакви организирани искания за цензура в името на справедливостта и равноправието.

Защото зад тези пухкави и глазирани думички твърде често дебне озъбеният лик на несвободата. А несвободата е хищник, вечно гладен.



Още от Политически НЕкоректно