Георги Рупчев: "Беше голяма земя..."

Има хора, които белязват цяло едно поколение – като усмивка, като бръчка, като лице, като хоризонт. Има автори, които сами са цяло поколение. Такъв беше и е Георги Рупчев.

Предлагаме ви да чуете как той четеше първата част на своето "Голямата земя":


Георги Рупчев е роден на 02.09.1957 година в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в СУ (1982). Автор е на стихосбирките "Уморени от чудото" (1982), "Смяна на нощната стража" (1986; 2004), "Смъртта на Тибалт" (1989), "Силните на нощта" (1991), "Зоната" (1996) и “Приковаване на огъня” (2001). През 2002 г. излиза “Отдалечаване на въздуха”. Превежда от английски, руски и староиврит. Негов е и поетичният превод на "Песен на песните Соломонови" (1992). Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на БАН "Периодика и литература", както и в издаването на сп. "Глас" и "Мост". Носител е на Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982), Димчо Дебелянов (1980), Южна пролет (1983). През 1992 и 1994 г. получава наградата на Съюза на преводачите, а през 2001 - Христо Г. Данов. Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски и гръцки. Тръгма си от тленния ни свят на 28.11.2001 в София.

Предлагаме ви да чуете и как четеше стихотворението си "Ателие" ("Влезе Мария..."):


Още от БНР уеб