Тъмната страна на светлината

Василена Мирчева разговаря с д-р Никола Петров в „Лабиринти на познанието“

Изнамирането на електричеството е сред най-мащабните открития, променили радикално живота ни. Благодарение на изкуствената светлина можем да работим, да учим, да се забавляваме и да се разхождаме по улиците на градовете дълго след залеза на слънцето – нещо немислимо съвсем доскоро. 

Около век и половина след откриването на електрическата крушка ние сме забравили нощния мрак по начин, който и най-дръзкият футурист не си е представял.

Заради осветяването днес 83% от населението на Земята живее под светлинно замърсено небе и не познава истинския мрак. 

Големият призив на Просвещението „Светлина, повече светлина“ днес можем да тълкуваме и другояче, а желанието ни да светим навсякъде и по всяко време има цена и тя далеч не е свързана само с изливането на киловати енергия в небето. То руши екосистеми и води до изчезване на цели видове, променя и естествения ритъм, по който се ориентират телата ни.

За различните последици от светлинното замърсяване – д-р Никола Петров, астроном и директор на Обсерваторията „Рожен“, Доротея Табакова, преподавател по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, и Антония Хубанчева, консервационен биолог, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, коментират в предаването – чуйте в звуковите файлове.