Как пощите се появяват и променят България

Орлин Тодоров, председател на Българската филателна академия
В началото на ХІХ век в Русе се заселват богати австрийски търговци, които допринасят за засилването на търговията между Австрия и Турция. Пристанището обработва също и английски, френски и белгийски товари, които конкурират австрийските.

През 1830 г. – във пък Виена се създава Първо императорско кралско привилегировано параходно дружество, което открива представителство по бреговете на бъдещата българска държава. Малко след Освобождението у нас временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения, като по това време броят на пощенските станции е 41.

През 1879 година влизат в употреба  и първите български пощенски марки, известни като „сантими”, тъй като поради липса на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз, на който  България става член през същата година.
Така достигаме до 1881 година, когато е одобрен “Привременен устав за пощите и телеграфите”, според който пощенската и телеграфната  служба в княжеството са „монопол на правителството”.
Документът разглежда подробно организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функции и кадровите изисквания към работещите в тях.
Именно тогава българската държава в лицето на Български пощи сключва  договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав, действие което безспорно оказва влияние върху развитието на цялата страна. Датата е 16 януари.

Подробности ще научите от Орлин Тодоров - председател на Българската филателна академия, и проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, с които разговаря Божидар Янев. 
Още от Легендите на София