Студент от Белоградчик изследва мутациите на COVID-19

Фрагмент от ''Направление здраве'', 18.01.2021г.


Студентът по медицина Венелин Денчев от Белоградчик е част от научен екип, който изследва мутациите на коронавируса.  Ръководител на проекта е д-р Светлана Христова от катедра "Медицинска физика и биофизика" на Медицински университет София. С екипа работи и доц. Александър Живков от Института по физикохимия към БАН, който също родом е от Белоградчик. 

Целта на изследването е да установи как мутациите на вируса влияят на неговата способност да заразява, обясни Венелин Денчев:

"През месец септември се отвори тази възможност, обяви се конкурс за млади учени и възможност за финансиране на научен проект. Ние решихме тема на нашия проект да бъде точно коронавирусът, по специално неговите мутации, как влияят те на неговата вирулентност и най-вече вирулентността при хора с диабет. Защото те по принцип са най-рисковата група от всички пациенти, при тях заболяването протича много по-тежко и е важно тях да ги предпазим най-добре."

Вирусът има много мутации, но екипът се интересува най-вече от неговия S-протеин, обясни младият учен:

"Ние се занимаваме специално с мутациите по неговия S-протеин - една молекула, която се намира на неговата повърхност и всъщност тя се свързва с повърхността на белия дроб. По-специално мутациите, които ние разглеждахме, са около 22 и изключителен интерес за нас представляват - 5-6, които са най-важни."

Когато голяма част от населението се ваксинира, вероятността от поява на мутации ще намалее рязко, обясни доц.  Александър Живков:

"Колкото повече се разпространява един вирус, толкова по-голяма е вероятността да се появят такива мутации. Така че когато влязат ваксините и голяма част от населението се ваксинира - 70-80 %, и се прекъсне тази верига, то и вероятността за появяване на мутации ще намалее рязко. Така че дори и да се появява сезонно, както е грипната епидемия, то вероятността от нови мутации ще бъде много по-малка."

За младия си колега - Венелин Денчев, доц. Живков отбеляза, че е работил денонощно по проекта. С него тричленният колектив участва в две научни конференция по физика, като на една от тях, на младия учен е присъдена първа награда. 

Идеята за проекта възниква на базата на публикация на китайски учени, обясни д-р Светлана Христова:

"Тя се появи на базата на една статия на учени от Китай в списание "Nature", които показват, че появата само на един положителен заряд във вируса от 2019 година, в спайк протеина на вируса от 2019 година спрямо този от 2005 година, е повишил 7 пъти константата на свързване и всъщност това е предизвикало епидемията - едно случайно събитие...
Така възникна у нас въпросът, а  какво ще стане, ако вирусът продължи да мутира и как ще се отрази това на вирулентността."
Проектът им е с продължителност 2 години. Осъществява се с подкрепата на фонд "Научни изследвания". 

Повече може да чуете в звуковия файл.

Още от Направление здраве