Законът за жестовия език дава нови възможности за хората със слухови проблеми

Интервю на Таня Милушева с Таня Димитрова

„Това е много дълго чакан и мислен закон. В него има и много поднаредби, които засягат изцяло живота на глухите хора - в частта образование на децата със слухови проблеми “, посочи в „Преди всички“ Таня Димитрова, един от преводачите на жестов език след приемането на Закона за българския жестов език.

„Много е важно е там където е необходимо на децата със слухови нарушения да има осигурен жестов превод  - това касае децата в детските градини, в училищата и в университета най-вече.“

Предстои подготовка на студенти за придобиване на квалификация за учители с такива умения, а в детските градини и училищата ще се създадат условия за изучаване и използване на този специфичен език. Много е важно,  че се събират различни екипи към МОН , които да създават актуални методики за обучение на жестовите преводачи, методики за изучаване на жестовия език на деца - така че чисто теоретично, всички звена да подготвени."

"Ще е необходимо време това са се случи, за мен е много важно това за по-големите ученици, за да имат достъп до повече знания и информация.

По отношение на институциите глухите хора също трябва да имат подкрепа и в тази посока законът го урежда. Предвидено е предоставяне на безплатна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно."

Снимка: БГНЕС

Промените в закона бяха предизвикани от тревогите на хората с увреден слух, че след приключването на епидемиологичната обстановка преводът на жестомимичен език ще се преустанови. Депутатите гласуваха телевизиите със среднодневен аудиторен дял над 20% и телевизионните програми на БНТ задължително да осигуряват поне една от своите емисии новини в диапазона 19,00-23,30 ч. превод на жестомимичен език.

Според Димитрова не е отстъпление фактът, че Законът не задължава националните телевизии да превеждат на жестов език централните си емисии. Този ангажимент вече е факт с приемането на промените в Закона за радиото и телевизията през декември, с които жестомимичният превод на поне една от вечерните новинарски емисии на  БНТ, Би Ти Ви и „Нова телевизия“ стана задължителен.

"Много е важно тази година, че изобщо се обърна внимание на този проблем на общността и се откликна на техните нужди". Това подчерта Димитрова. У нас има около 400 жестови преводачи.

Възможността за социална подкрепа на хората с проблеми в слуха, достъп до образование и разпоредби, които изцяло засягат живота на глухите са част от правата, които гарантира Законът за българския жестов език", поясни още Димитрова.

Още по темата в звуковия файл.

Още от Преди всички