Рестартирай Европа: Бъдещето на ЕС и евроскептицизмът


Повече Европа или по-малко е разделителна линия между различните разбирания за това как трябва да изглежда Европейския съюз. Първите го виждат в най-чиста форма като федерация, а вторите-като съюз, в който отделните държави продължават да вземат самостоятелни решения за данъци, отбрана и още ред въпроси.

В Европейския парламент евроскептичните партии  имат свое достатъчно убедително представителство. В същото време обаче, пандемията от коронавирус по-скоро засили евроцентризма,  смята Юлиана Николова, експерт по европейските политики и директор на портал "Европа“:

„Годината, която отмина, годината на ковид пандемията, постави един въпрос, който е ключов за съществуването на евроскептицизма. Ясно е, че евроскептиците казват така: стига толкова много Европа. Да оставим държавите сами да се оправят. Повечето евроскептични партии на това наблягат. Европа на брюкселските бюрократи да не ни командва.

Тази година обаче се оказа, че трябва много Европа за справяне с пандемията. Дали обаче Европа, Съвета, Комисията, се справиха добре със задачите и проблемите, които стояха пред тях?  Да не забравяме, че когато някъде се появеше криза, ЕК казва: това е отговорност на националните държави, въпрос е на национална политика. Това пък, слабостите при справянето с пандемията, е допълнителна храна за скептичните в ползата от ЕС“.

В крайна сметка, според Юлияна Николова, евроскептицизмът е отстъпил поради това, че има ясни доказателства за всички, че има нужда от повече Европа в здравеопазването.

Планът за възстановяване от пандемията и Зеления пакт се определят като мащабни лостове не само за преодоляване на пораженията от затварянето на бизнес активност и ограничено пътуване, но и за старт в нова и по-перспективна посока. Оогромните средства, които стоят зад тези планове, макар и да са общи и осигурени от всички, не могат да се разглеждат единствено като обединяващ фактор, смята Юлияна Николова:

  „Планът за възстановяване и въобще всички европейски пари, които са израз на солидарност, работят както в едната, така и в другата посока. Работят в посока на това, че Европа е много нужна и много помага в по-бедните държави. Обаче засилва евроскептицизма в богатите държави, които са нетни донори на тези средства. И тогава гражданите на тези по-богати държави поставят един проблем-за върховенството на правото във всички членове на съюза като условие за получаване на тези пари. Това всъщност работи добре и за държави като България“.

Действията в Европейския съюз в ковид кризата за съжаление не винаги са пример за единство. Националните правителства ограничават пътуванията, когато има високи нива на заразяване в отделни държави. Това става въпреки централизирани решения в общността за пропускане на търговския трафик. Най-потърпевши в случая се оказват  превозваческите фирми, смята Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи:

„В Транспорта сме свидетели на различни действия от страна на страните членки на ЕС. Както се казва, ние не знаем утре като се събудим коя държава едостранно ще е въвела изискване по отношение на тестване на водачи на тежкотоварни автомобили, по отношение на рестрикции по границите. И това въпреки че ЕК и Съвета на министрите въведоха „зелени коридори“, при които преминаването през граничните пунктове да става възможно най-бързо.

В същото време превозвачите вярват, че утежняващите бизнеса им правила от Пакет Мобилност едно-за връщането на превозното средство на всеки 8 седмици, както и каботажните правила за комбинирания транспорт, ще бъдат преразгледани. 


Още от Точно днес