Науката за климатичните промени не е от вчера

Разговор на Василена Мирчева с Христо Панчев за „Лабиринти на познанието“

Глобалното затопляне и свързаните с него ефекти са били известни на учените от над два века, макар че обществото относително отскоро се сблъска с тревожните данни за промените в климата в следствие на човешката дейност.

Ранните експерименти в атмосферната наука дават възможност по-достъпно и нагледно за разберем сложните процеси зад промяната в климата.

Сред първите учени, които очертават връзката между парниковите газове и затоплянето на атмосферата, е жена – Юнис Фут, поборничка за женски права и учен-аматьор.

През 1850 Юнис Нютън Фут прави забележително откритие, свързано с парниковите газове, което помага създаването на основите на днешната наука за климата.

Находчивият експеримент на Фут включва две стъкленици, съдържащи влажен въздух и въглероден диоксид. Тя слага в тях термометри и ги оставя на слънце.

Изследването ѝ показва, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а този с въглероден дикосид се затопля още повече, а и когато се сложи на сянка, му е нужно повече време, за да се охлади.

В бележките си тя пише, че „ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата.“

За историята на климатичните изследвания разказва Христо Панчев, доктор по информационни науки с интерес в областта на ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата, който публикува обзорен материал за последните два века на климатичната наука в „Климатека“.