Престъплението Гладомор

Разговор на Силвия Чолева с Тони Николов в ''Артефир''

„Скъпи, чичо! Нямаме хляб и нищо за ядене. Родителите ми са изнемощели от глад, лежат и не стават от одъра. Майка ми ослепя от глад и нищо не вижда, навън аз я изнасям. Много ми се иска хляб. Вземи ме при себе си в Харкив, чичо, защото ще умра от глад. Вземи ме, аз съм малка и искам да живея, а тук ще умра, защото всички умират...“ Това пише 10-годишно момиче от Полтавска област, което иска да изостави близките си, за да оцелее. Тодос Годун от Черкаска област пише за глада през 1933 г.: „Ядяхме трева и бурени; като говеда пасяхме.“

Едва ли много хора у нас са запознати с историята на Гладомора в Украйна. Първата книга на български език, която го изследва, се нарича „Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна“. Авторката Ан Апълбаум е позната у нас с книгите си „ГУЛАГ. Лагерите на смъртта“ и „Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956“. И в тази своя книга тя последователно и в дълбочина разкрива с документи, факти, лични свидетелства и снимки трагичните събития от този период – смъртоносният глад 1932-1933 г. Апълбаум започва по-отдалеч, от събитията през 1917 г., проследява глада от 20-те години на миналия век и колективизацията, за да стигне до чудовищното систематично и целенасочено обричане на глад и смърт на украинците от самата държавна машина, унищожаването на интелектуалния елит, сложният еврейски въпрос. 

Авторката разказва за реакциите на журналисти от световните медии (помним филма на Агнешка Холанд „Мистър Джоунс“), както и потулването на тези събития години след това, опитите паметта за тях да бъде заличена, да бъде омаловажена трагедията на Гладомора за украинския народ, това престъпление и погром над човека. 

Апълбаум се спира и на преосмислянето на украинския въпрос днес. Книгата е написана с журналистическа и историческа добросъвестност и талант. Тя е предупреждение, че историята е процес, в който събитията винаги оставят дълбоки следи, колкото и времето и политическите интереси да се опитват да ги изтрият или пренебрегнат. 

Ето какво пише Апълбаум: „Поради това, че е толкова опустошителен, толкова старателно прикриван и толкова силно се отразява на демографията, психологията и политиката на Украйна, гладът и до днес оставя своя отпечатък върху мисленето на украинците и руснаците както за самите тях, така и едни за други по очевидни, но и не толкова явни начини. Поколението, изстрадало и преживяло глада, винаги ще пази спомените за него. Трагедията обаче се е отразила и върху децата и внуците и на жертвите, и на извършителите.“ 

Прочетете тази книга.

Чуйте Тони Николов


Още от Артефир