200 години от рождението

Георги Раковски – „образ невъзможен“

Румен Леонидов разговаря с Цочо В. Билярски, Румен Манов, Румен Василев и Никола Григоров в „Премълчаната история“

Точно преди 200 г. през 1821 лето, на 14 априлий, в Котел се ражда мъжката рожба Сава, по баща Стойков, по прадядо Попович. Това е историческа дата, защото е рожден ден на бъдещия Знаменосец на свободата.

Преди това буйното българче – вече оформило се като безкомпромисен бунтар, подгонен от турските власти, променя името си на Георги Македон, а в последна сметка приема името, с което остава навеки в националната ни летопис – Георги Стойков Раковски.

Майка му Руса вдъхнала у чедото си набожност и трудолюбие, както и състрадание към ближните, честност и чувство за справедливост, но още от дете малкият Сава започва да проявява неизчерпаема енергия, опърничавост и стремеж към лидерство.

Всички тези особености го оформят като млад мъж, решителен до самонадеяност, който не чупи гръб пред ничий авторитет.
Този „образ невъзможен“, личност с нечут вулканичен характер, няма друг съдбовен избор, освен да развие историческия си усет за обществена справедливост и да извърви опасния път от личната си независимост до борбата за националната ни свобода. И по волята на епохата да застане начело на първите организирани битки срещу гръцко и турско потисничество.


Раковски е идейният баща на Васил Левски и Христо Ботев, чиято карма се предопределя от хероичния му пример на жертвоготовност за род и отечество. Днес животът и делото на двамата му духовни синове са по-добре изследвани и изучени от същината на явлението Георги Стойков, факт, който е обиден за националното ни самосъзнание. Дано през следващите години тази историческа несправедливост бъде преодоляна.

В разговорът за гения на Раковски, за универсалните му качествата му на революционер, публицист, издател, фолклорист, етнограф, журналист, историк и учител по чужди езици участват историците Цочо В. Билярски и Румен Манов, писателят Румен Василев и издателят на патриотична историческа литература Никола Григоров.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)