Българите, дядовите Славчови унучета

Разговор на Митко Новков с проф. Михаил Неделчев, Бойко Василев и Харалан Александров

На 28 април 1943 г. от света си отива Тодор Г. Влайков – един от забележителните български културни и политически деятели от края на ХІХ – началото и средата на ХХ век. Името му е още живо с дарената от него сграда за провеждане на културни събития, добила известност като „Кино „Влайкова“.

Живо е и може би най-известното му произведение „Дядовата Славчова унука“, в което на пирдопски диалект разказва една история за любов, за безпардонност, за разбирателства и неразбирателства.

В известна степен събитията в повестта биха могли да се прочетат като своеобразен микросвят на събитията в макросвета – и националния, и глобалния. Точно това правят в изданието на „Премълчаната история“ на 28 април проф. Михаил Неделчев – литературовед и литературен историк, Бойко Василев – водещ на предаването „Панорама“ и Харалан Александров – социален антрополог и изследовател на националния характер.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)