Отличената с „Икар“ Поля Йорданова мечтае Явор Гърдев да режисира неин моноспектакъл

Интервю на Велина Махлебашиева с Поля Йорданова в предаването ''Преди всички''

Младата актриса Поля Йорданова от трупата на Габровския драматичен театър беше отличена с наградата „Икар“. След аплодисментите на публиката, Поля Йорданова спечели и признанието на Съюза на артистите в категория „дебют“ за ролята ѝ на Наташа от спектакъла „Мечтата на Наташа“.

Едва от година и половина Поля Йорданова играе в Габровския драматичен театър. „Мечтата на Наташа“ е първият ѝ моноспектакъл. Захваща се с образа на тийнейджърката Наташа след дебюта си в спектакъла „Свекърва“. Това не е първото ѝ отличие за ролята. Миналата година тя печели наградата „Най-добра актриса“ от XII Международен фестивал „МоноАкт“ в Косово. Преди дни беше отличена и с мечтания от нея „Икар“.

"Много се радвам, че аз със собствени заслуги, със собствена работа и със собствен труд съм успяла да впечатля това жури", каза за БНР Поля Йорданова.

Мечтите на Поля и на героинята ѝ Наташа са колкото различни, толкова и не са. Актрисата казва, че двете си приличат, въпреки разликата във възрастта.

"Много заобичах Наташа и я чувствам близка, защото тя на външен вид е много груба, арогантна, пие, пуши, псува, държи се неприлично, но тя е едно много добро момиче, но ѝ липсва любов. Така че, ако има любов, всеки един човек може да постигне много неща. Съдя по себе си, мисля, че ако аз нямах тази любов, която имам в момента от семейство, приятели и половинка, аз никога нямаше да стигна до тук, в това съм абсолютно сигурна", допълни в предаването "Преди всички" Поля Йорданова. 

Постановката „Мечтата на Наташа“ е по текст на руската писателка и драматург Ярослава Пулинович. Режисьор и преводач на пиесата е Ана Батева. Музиката е от Стефан Здравески, и двамата от габровския театър. Поля е категорична, че без тях и други колеги от екипа, без обичта и подкрепата на семейството ѝ, успехът би бил невъзможен.

Младата актриса завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев. Казва, че отново би преживяла онези щури пет години в академията. Преди да стъпи на театрална сцена, играе на читалищната едва 3-годишна.

Окуражена от наградата, Поля Йорданова казва, че продължава още по-амбицирана. Иска да играе в стойностни спектакли и да опита в киното.

"Ако някой ме пита какво визирам под стойностни, не мога да кажа, но аз имам едни критерии, които съм си ги наложила на себе си и гледам да си ги спазвам. Искам, ако може или да си го помечтая и то ще се случи, както с "Икар", с Явор Гърдев едно представление. Даже, ако Явор Гърдев ме режисира в един моноспектакъл, мисля, че ще се получи много успешен моноспектакъл".

Повече можете да чуете в звуковия файл.
Още от Преди всички