Панагюрското златно съкровище и ролята на случайността

Коментар на Мария Мира Христова и запис от Златния фонд на БНР

Девет от най-прочутите предмети, откривани на територията на България. Девет златни предмета, чрез които са представени богове и герои, глави на свещени животни, митологични същества. Девет златни предмета с ритуални функции. 

Експертите продължават да разкриват тайните на Панагюрското златно съкровище.

Приказката започва на 8 декември през 1949 г. на два километра от Панагюрище.

Автентичните разкази на хората, които откриват съкровището, можете да чуете от звуковия файл.

Паметна плоча на тримата братя Дейкови в Исторически музей Панагюрище

Автентичните разкази на хората, които откриват съкровището, можете да чуете от звуковия файл.

Панагюрското златно съкровище

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Атанас Шопов.

“В последно време изключително много се говори за тракийски съкровища и най-вече на Панагюрското златно съкровище, но независимо от това – искам да споделя, че Панагюрското златно съкровище  няма да бъде “изтъркано“, ако споделя, че това е една емблема на нас българите.

Това е съкровището, което няма аналог, открит до момента по нашите земи. А предполагам и на други места, тук, на Балканския полуостров.

Тази емблема фактически показва, че ние сме наследници на една много богата култура, която е творена по нашите земи.

От друга страна, това изключително много ни ангажира да съхраняваме тази култура и да я популяризираме.

Тук именно са функциите както на Историческия музей в Панагюрище, така и на всички музеи в България.

И когато се говори за историография, спасителната дейност на хората се вижда. И аз споделям не само на музеите, и на другите институции, които са свързани с музеите. В научната литература съществуват множество тези и теории по отношение на тракийските съкровища.

Но важното, че то е уникално само по себе си и има възможност да бъде представено пред широката публика.

Собственик на Панагюрското златно съкровище е Регионалният исторически музей в Пловдив, но това не пречи в България тези съкровища да бъдат показвани и на други места. В случая Историческият музей - Панагюрище съхранява и представя Панагюрското съкровище по един уникален, блестящ начин, какъвто няма на друго място в България.

Посетителят може да се наслади, разглеждайки всеки един съд в детайли. От 2012 г. се създаде възможност съкровището да се завръща в родния си дом.


Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Съдове:


Амфора-ритон Злато, вис. 39 см, диам. 14 см, тегло 1635 г, инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, без поставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители с лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно е изобразена фигурата на брадат старец, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга.

Останалите мъже са воини, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл с увита хидра. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.

Фиала Злато, вис. 3 см, диам. 25 см; 845,5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издатината в центъра) е разположен бордюр от малки розети; венец от 24 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите). Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отверстието е между изпънатите крака на животното.

Панагюрското златно съкровище

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам. 8,8 см, 674,8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата ѝ – женска глава.

Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име „Александър“. Имената на богините също са гравирани.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 12,5 см, диам. 8 см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза Злато, вис. 12,5 см, диам. 8,5 см, 505,05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове. Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До него седи нимфата Ериопа. Двете имена са гравирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка Злато, вис. 20,5 см, шир. 12,1 см, макс. диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон Злато, вис. 21,5 см; макс. диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама.

Както и при другите канички, инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването.

Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.



Още от Нашият ден