"Село назаем" привлича младите в Долни Вадин

Фрагмент от ''Заедно'' на 11 юни 2021 година

Малко село на брега на Дунав в Северозапад за шеста година ще е "назаем". Долни Вадин, община Оряхово ще посрещне млади хора от големите градове през лятото. Те ще бъдат настанени в семейства в селото. Ще помагат на възрастните и ще опознават местните бит, история и занаяти. Инициативата "Село назаем" е на местното читалище "Съзнание- 1927", разказва Нина Борисова, която е библиотекар. 

"Инициативата "Село назаем" е една сбъдната мечта на НЧ "Съзнание-1927"- Долни Вадин. За първи път се проведе 2016-та година. Наша е инициативата и ние искахме чрез нея да привлечем млади хора, които да дойдат в това малко селце на брега на Дунав, за да могат възрастните хора, които са тук, живеят самотно, рядко са посещавани от своите близки роднини, деца, да почувстват, че са желани и има млади хора покрай тях. Ние осъзнахме, че това е нещото, което най-много им липсва."

Всяко от изданията на "Село на заем" надгражда предишните:

"От 2016-а година изданията са и еднакви, и различни. Еднакви са защото привличаме доброволци, млади хора. Различни са, защото самите инициативи всяка година имат различна насоченост. За първи път, когато дойдоха  тези младежи, те трябваше да живеят в домовете на различни семейства. Трябваше да усетят атмосферата на селото. Самите те за следващото издание предложиха своята помощ. Тогава решихме да направим една голяма открита сцена, разбира се, с техния неуморен труд. Успяха в края на десетдневното им гостуване тук в Долни Вадин да сътворят една външна сцена, на която да  направят така, че да представят това, което те научиха- хора, песни. Така всяко едно "Село назаем"  залагаше това, което да се извърши следващото издание."

Тази година в Долни Вадин ще са 20 младежи, доброволци, които и преди са гостували:

"Тази  година "Село назаем" ще се направи, благодарение на фондация "BCause". Участвахме в техен конкурс, който се нарича "За нашите родители". Самите участници предложиха името. Нарича се "Село назаем- стари приятели". Идеята е участници от досегашните издания да дойдат. Тази година няма да има нови хора, а ще бъдат тези, които са безкрайно влюбени и безкрайно много се връщат тук при нас. С нетърпение ги очакваме да дойдат още юли месец. Интересното е, че тази година те ще бъдат разпределени на по-малки групи за по пет дена. Всяка една група ще включва между пет и шест човека. Това е свързано съответно със ситуацията, която преживяхме миналата година и за по-голяма сигурност на местните, а и на самите доброволци."

Ще се учат да приготвят традиционни за региона храни и записват местния говор и традиции.

"Ние разполагаме с един библиокар. Това е една малка кола, която сме пригодили за нуждите на читалището, и с която обикаляме, за да можем да осъществяваме срещи с местното население. Ние ще я предоставим на доброволците, а те с мобилни апарати или с камери, с техниката, с която разполагаме, ще записват своите разговори с възрастните хора, интересни случки. Поставили сме им задача да разгадаят, да проучат местни обичаи, това, което се е  правило в миналото, да опишат местния говор, който все още е жив, така наречения влашки език, езика, който ползват по-възрастните хора, за да общуват по между си. Също така, това ще е един вид терапия за тях, защото, когато са по-малко хора, те ще си споделят по-интимни неща и по този начин ще могат да се отърсят от това затворничество, което преживяхме. Освен с другите дейности, с които ще се занимават, в градината и нормалните неща- да им помогнат да плевене, за копаене, за пръскане, борбата с тревата е много страшна в момента, те ще оказват помощ за пазаруване, за домакинска работа. Също така ние мислим да запознаем доброволците с някои от все още съхранените занаяти, които се практикуват, например плетене на рибарски мрежи, как се хвърлят, начините за риболов"- разказва Нина Борисова.

С пристигането на доброволците домът на Первина и Божидар ще е пълен през лятото.

"Ние сме се върнали от града на село. Нашите деца ни липсват. Искаме да дадем уют на тези млади деца, да усетят селския живот“- разказва Первина. Убедена е, че има какво до предаде и разкаже на младите.

Младежите, които са гостували често връщат, а в селото им се радват и ги чакат отново.


Още от Заедно